Шантал пребледня и сърцето й спря да бие. Стоеше като вкаменена. Наложи се майка й да поеме тъничкия запечатан лист от ръцете на Жюли.
— О, небеса! От него се носят облаци парфюм! — усмихна се тя развеселена.
Силното ухание на виолетки моментално дръпна от страните на Шантал и последната капчица кръв. Жан-Пол д’Обри положително не би парфюмирал своите писма до нея с есенция от виолетки. По-скоро би използвал отровно биле…
Шантал строши непознатия печат и впери очи в подписа.
— Мадмоазел дьо Монтале! Чудя се на какво дължа тази съмнителна чест.
Очите й пробягаха по кукестите драсканици на редовете. И ако човек би приел с резерви правописа на въпросната дама, то съдържанието не будеше никакво съмнение.
Шантал подаде листа на майка си. Стори го, защото знаеше, че коварните намеци на сплетницата ще вбесят баща й.
— Коя е тази дама? — вдигна вежди графинята. — Ако съдя по името, тя не е от свитата на малката кралица.
За сетен път Шантал се увери колко добре са информирани родителите й, въпреки че живееха далеч от двора. Беше им известен дори фактът, че в двореца наричаха Мари-Терез — по-скоро от съжаление — „малката кралица“.
— Мадмоазел дьо Монтале е една от почетните дами на принцеса Анриет и е много близка приятелка на Луиз дьо ла Валиер — обясни бързо Шантал. — Боя се, че Сериз е дружала с нея, макар че наистина не разбирам какво е могла да намери в тази жена. За нея разправят, че умирала от желание да играе ролята на посредница в любовните афери и изневери на разни хора. Може би се мъчи по този начин да стане център на внимание. За мене тя е просто една глупава интригантка.
— Тя пише, впрочем, че за нищо на света не бива да пропуснеш големия дворцов бал. Ето: „Негово величество непрекъснато пита за милата графиня дьо Видан.“ Какво означава това? Нима Сериз се радва на кралското благоволение? Само това ни липсва! Нашата дъщеря — фаворитка на краля!
Шантал си спомни вечерта на отвличането и осуетеното уединение с краля в Пале Роял. Стисна устни. По-добре ще е да не изкарва на бял свят тази част от историята. Всичко бе достатъчно сложно и без пламенното ухажване на краля, още повече че не бе новина, която би въодушевила и без това разтревожените й родители.
— Не зная точно — избра тя полулъжата. — Негово величество е изключително мил винаги когато се срещнем. Обсипва ме с галантни комплименти, непрекъснато се шегува, че мога да го направя най-щастливия мъж на Франция… Досега успявах да покажа, че не разбирам тези намеци…
— Господи, каква ужасна бъркотия! — избухна баща й. — Изпитвам непреодолимо желание да пипна твоята вятърничава и глупава сестра и да й извия крехкото вратле, само да ми падне в ръцете!…
— Да, зная. Точно така ще направите. Падне ли ви в ръцете, ще я прегърнете и ще благодарите на бога, че не й се е случило нещо! — усмихна се мило графинята. Тя се впечатляваше от неговите заплахи дори по-малко от Шантал. — Само че в момента е безсмислено да се ядосвате! Трябва да предприемем нещо, за да избегнем скандала. Поне да знаехме къде е Сериз!
Шантал срещна безпомощния поглед на майка си — зелените й очи бяха сякаш отражение на нейните собствени.
— О, мога само да кажа, че нищо лошо не й се е случило! Ако беше в опасност, знаете, че щях да го усетя.
И двамата й родители приеха този аргумент. Знаеха твърде добре за невероятната духовна връзка между двете близначки. Графът въздъхна дълбоко. Очевидно решението, което бе взел, не му беше особено приятно.
— По дяволите! Както виждам, ще трябва да продължим тази нелепа игра! Не бива да злепоставим Сериз. А ми се струва, че ще е и по-добре да оставим Диан да мисли, че ти си всъщност… сестра си. След като нямаме вест от Сериз, ще трябва поне да направим така, че да не изпадне в немилост. — Пак въздишка. — Най-добре ще е Шантал да се върне още днес в Лувъра.
Въпреки че го беше очаквала, това решение притисна като душен облак Шантал. Защото баща й не предполагаше какво всъщност иска от нея. В двореца тя щеше да бъде изложена не само на напористото ухажване на Негово величество, там дебнеше заплахата да се натъкне на един побеснял от ярост Жан-Пол д’Обри.
Списъкът на неговите претенции към мнимата Сериз дьо Дюка сега бе станал още по-дълъг. Към всичко друго се бяха прибавили чифт ботуши и един кон. Да не говорим за оскърблението и за онази нощ в горите на Сен-Жермен…
— Ще помоля веднага за аудиенция при кралицата-майка — заяви Ниниан дьо Мариво. — Може би ще успея да кажа пред Ана Австрийска някоя и друга добра дума за младия съпруг на Сериз. Тя има доста голямо влияние върху Негово величество, а сигурно не е забравила услугата, която някога й направих…