Положително си въобразява, че я следят. Това е игра на нечистата й съвест. Жан-Пол д’Обри досега не беше дал никакъв признак на живот. Конят му отдавна бе поверен на грижите на Гастон в конюшните на Отел Мариво. Като си мислеше сега как го остави без никакво обяснение, та и без кон вдън горите на Сен Жермен, можеше да си представи колко й е ядосан.
Да, но защо той не направи опит да й отмъсти? Абсолютно изключено е да е приел като нещо напълно естествено нейното измъкване след онази нощ. Сигурно продължава да смята, че онези важни документи са у нея. А бездействието съвсем не подхождаше на мъж като него…
Някаква невъобразима смесица от копнеж, страх, съпротива, желание и отчаяние я връхлиташе, щом само помислеше за него. И за двамата ще е най-добре, ако Жан-Пол се откаже от своите безсмислени усилия и остави нещата такива, каквито са. Би могъл да се опита да измие петното от името си по друг начин. Но Шантал знаеше, че при него не може да става и въпрос за друг избор. Точно той никога няма да спре, докато не постигне целта си, независимо дали този път ще го изведе до победа или до гибел.
Водена от Жюли, Шантал се добра до апартамента си в Лувъра през някакъв страничен вход и когато родителите й се появиха, за да я вземат за дворцовия бал, не бе останала и следа от следобедното й пътешествие. Представи им се в безупречно елегантен вид, макар че под изисканата външност сърцето й продължаваше да бие лудо и трябваше да полага неимоверни усилия, за да сдържа неподвижни леденостудените си ръце.
Бледозелената рокля, изрязана на гърдите, за да разкрие обшитата с перли кремава долна роба, завършваше отзад в разкошен шлейф. Цялото правоъгълно, доста дълбоко деколте, беше обшито с речни перли. Ивица със същата бродерия обточваше талията й и подгъва на полите. Пяна от кремава дантела избликваше от ръкавите, стигащи до лакътя. Във високо вдигнатите й коси проблясваха фуркети с диаманти, а един-единствен прозрачен като бистра капка диамант се спускаше на тънка верижка до цепката на гърдите й.
В първия миг Ив дьо Мариво не можа да познае в тази ослепителна дама своята Шантал. Не я бе виждал досега в официална бална рокля. И все пак за него си оставаше загадка как е възможно хората да продължават да я бъркат със Сериз. Разликата в държането, стойката, а и в жестовете и в изражението на лицето му се струваше толкова отчетлива! Слепи ли бяха всички?!
— Хората виждат това, което очакват да видят — промълви тихо жена му. Тя четеше мислите по изражението му, не беше нужно да й казва каквото и да било. — Никой не се и опитва да сравнява, просто защото надали някой знае, че Сериз дьо Дюка има сестра-близначка. Винаги съм съжалявала, че Шантал не искаше и да помисли за столицата, ала сега изглежда че нашето спасение е точно в това. Впрочем, мила, изглеждаш великолепно! По-скоро, опасно съблазнителна, бих казала! Надявам се фактът, че ще бъдеш съпровождана от баща си, ще накара краля да сдържа желанията си, след като присъствието на собствената му съпруга не е в състоя ние да го спре.
О, Шантал също се надяваше. Още повече, че начинът, по който кралят приветства появяването на граф дьо ла Шез и съпругата му на празненството, надали би могъл да бъде по-любезен. Баща й рядко се появяваше в двореца, но кралското семейство знаеше, че самото име Ла Шез означава неизменна вярност и лоялност.
— Радостни сме да ви видим, графе! Лицето на вашата мила съпруга ни обяснява на кого дължи графиня дьо Видан невероятната си хубост. Надяваме се, че не възнамерявате да ни отнемете дъщеря си. Тя е перлата на двора ни, нашата съпруга не би приела да се лиши от тази най-благородна дама.
Докато баща й се давеше в потоците дворцова куртоазия, Шантал улови с ужас въпроса в погледа на краля. Какво ли си мисли за нея? Каква ли версия му е представил камериерът? И какво всъщност бе видял този камериер?…
Тя призова цялата си гордост и срещна погледа на краля с такава наивна чистота, че бе възнаградена с усмивка на възхищение. С малко припряно движение кралят поглади тясната си брадичка, преди да се обърне все така галантно към майка й, а след това се наведе най-почтително над собствената й ръка.
— Надявам се, ще ми простите моето нетърпение, мадам! — Кралят говореше тихо, тъй че само Шантал да го чуе. — Играете си с огъня… Може да се опарите.