Вълна на безкрайно облекчение заля Шантал. Кралят смяташе, че тя продължава любовната игра! Че това е изкусна тактика, за да разпали още повече желанието му. Наистина, след като всички жени в двора бяха в нозете му, той просто не би могъл да си представи, че ще се намери някоя, за която няма да е чест да му се отдаде.
— Ваше величество е тъй великодушен! — промълви неопределено тя и потъна в грациозен реверанс.
Когато се надигна отново, кралят си бе отишъл. Родителите й се бяха присъединили към групата около кралицата-майка. Но до нея като изпод земята изникна госпожица дьо Монтале. С добре заучен свойски жест тя хвана Шантал за рамото и я дари с блестяща усмивка, която обаче не стигна до безжизнените й, сякаш порцеланови очи.
— Възхищавам ви се, скъпа! Така умело го правите! — пропя тя. — Моята скъпа приятелка Луиз има да учи толкова много от вас! Тя е прекалено семпла, прекалено… ясна. В своето безрезервно обожание тя изпуска из очи факта, че най-важното е да дразниш непрекъснато апетита на мъжа, ако искаш да го задържиш. При това един толкова разглезен, толкова взискателен мъж…
— Не гледам на себе си като на ордьовър за Негово величество — отвърна Шантал рязко и разпери ветрилото си, за да прикрие нервността си. — Заблуждавате се, като смятате, че завиждам на госпожица дьо ла Валиер за нейното положение.
— Значи е вярно, че все още съжалявате за онзи малък мускетар? Чух, че сте го търсили? Бил напуснал службата при краля. Откажете се, скъпа! Той е разбрал навреме, че е немислимо да ловува в ловните полета на краля.
Шантал онемя. Откъде знае тази жена за нейните опити да издири Доминик д’Обри? Трябва да направи така, че интриганти като Монтале да не си пъхат носа в нейните работи! Не биваше да го допусне!
— Непоправима сте, мила! — Шантал избухна в непринуден, звънък смях и леко перна събеседницата си с разпереното си ветрило. — Винаги осведомена за всичко! Та оставете ме поне малко да пофлиртувам! Достатъчно дълго жалих съпруга си. Така ми се иска да изпитам отново радост от живота! Но бъдете сигурна, че каквото и да направя, не бих разгневила Негово величество за нищо на света! Ценя службата си в двора и никога не бих я рискувала нито заради някакъв мускетар, нито дори за непостоянното ухажване ни Негово величество.
— А за какво бихте го сторили?
Ето въпрос, който можеше да зададе само тази Монтале, олицетворение на недискретност и жадно любопитство. Шантал се опита да намери отговор, който всъщност трябваше да стане достояние на целия двор Защото да кажеш нещо поверително на госпожица дьо Монтале, означаваше да го разгласиш по възможно най-бързия начин на целия двор.
— Само за брачна халка, скъпа! — усмихна се Шантал тайнствено. — За брачен съюз с човек, който да е хем богат, хем красив и галантен.
Сега вече госпожица дьо Монтале беше сигурна, че графиня дьо Видан не е толкова вятърничава, колкото изглежда, и че умело преценява шансовете си. А с това убеди и самата нея, че лесно може да стане доверена приятелка на следващата фаворитка, само трябва да се пипа внимателно… Дари с блестяща усмивка мнимата Сериз дьо Дюка, уверявайки я в своята безкрайна преданост и вечно приятелство:
— Колко добре се разбираме, скъпа моя! Знаете, че съм готова винаги да помогна, когато имате нужда от мен. Достатъчна ще е една-едничка дума от ваша страна.
Шантал знаеше, че никога няма да каже такава дума. Разговорът им приключи, без да се наложи тя да отвърне на дамата, защото в този момент фанфарите оповестиха започването на балета. Шантал се озърна за родителите си и видя, че майка й е седнала далеч напред до Ана Австрийска, а баща й разговаря в една от нишите на прозорците с някакъв по-възрастен господин.
Както винаги, гостите се бяха разделили на две основни групи — преливащите от веселие, нагиздени, тънещи в кордели и дантели млади хора, които обкръжиха краля като ято пеперуди, и по-възрастните, тежки и улегнали люде около кралицата-майка. Втората група бе по-малочислена. Това бяха хората, които си отиваха — и те самите, и тяхната власт. Всички продължаваха да бъдат изпълнени е респект пред Ана Австрийска, но тя губеше влияние от ден на ден.
Шантал се поколеба към коя от двете групи да се присъедини. Имаше нужда не от власт, а от сигурност. Ала преди да вземе решение и да се запъти в избраната посока, чу зад гърба си смразяващ глас:
— Само една дума, мадам! Така ще ми спестите труда да ви търся!…
— Вие?! — Тя се извърна като опарена, истинска вихрушка от коприна и дантели.
Изглежда Жан-Пол д’Обри току-що беше влязъл в залата, косите му още блестяха от влага, по блестящите му ботуши се виждаха следи от дъжда, който бе сменил снега. Той се поклони с изискана вежливост. У него нямаше и следа от вълнението, което я раздрусваше цялата, чак до върха на пръстите на краката.