По тънките черти на Сериз се плъзна лъчезарна усмивка и изведнъж стомахът на Шантал се сви от лошо предчувствие. Тя цялата се стегна и застана нащрек, за да посрещне удара. Сестра й винаги изглеждаше така, когато замисляше някоя от невъобразимите си пакости.
— Разбира се! Нали точно затова те извиках! Работата е съвсем проста. Ще се венчая с Доминик тайно и ще избягаме някъде да изчакаме докато премине бурята. След това двамата ще поискаме прошка от родителите ни, а те вече ще използват влиянието си пред краля да одобри брака ни. Толкова е простичко, не намираш ли?
Този наивен въпрос предизвика само кисела гримаса върху лицето на Шантал. Това детинско лекомислие и наивно доверие в съдбата бе направо предизвикателство към трудностите! Шантал поклати глава толкова енергично, че къдриците, които тя носеше прихванати само с една панделка, се разпиляха по раменете й.
— Няма що, съвсем простичко! — присмя се тя. — Фактически остава само да те попитам как ще обясниш изчезването си пред кралицата. Ти си придворна дама, забравяш ли това?! След като си на тази почетна длъжност, не можеш просто да си тръгнеш от двореца и да се надяваш, че това ще мине без неприятности. Ще те търсят. А казват, че Негово величество бил извънредно чувствителен към спазването на етикета, че държал да му бъде демонстриран нужния респект. Мислиш ли, че ще е проява на голямо уважение, ако избягаш и се омъжиш за човек, когото кралят явно не одобрява?
— Няма да се налага да давам обяснения! — Сега Сериз бе тази, която вирна надменно брадичка и изгледа триумфиращо сестра си. — Обяснения няма да има, защото за двора аз няма да съм изчезнала.
— Става интересно. Ще бъдеш ли така добра да ми разясниш тази загадка?
— Естествено! Казах ти, че е съвсем просто и ако се бе замислила поне мъничко, сама щеше да намериш отговора. — Графиня Видан цяла засия в лъчезарна самоувереност. — Ти ще поемеш моята роля в двора и никой няма да разбере за отсъствието ми!
Шантал се нуждаеше от няколко секунди, за да проумее тази невероятна идея.
— Ти си луда! — Тя се заозърта безпомощно в очарователния будоар с позлатените мебели, гоблените и бродираните дамаски и тапицерии, сляпа за тази елегантна обстановка. Беше й нужно да даде воля на възмущението си чрез някакво движение, да освободи някак напрежението, което я задушаваше. — Не мислиш ли… че сме вече доста големи за такива детинщини?
— Да не искаш да кажеш, че ще ме изоставиш? Че ми отказваш помощта си?
Този път схватката между двата чифта зелени очи завърши с това, че първа Шантал отмести поглед победена.
— Не, разбира се… — изпъшка тя. — Но как си го представяш, за бога? Нито съм в състояние да поема длъжността ти в двореца, нито възлюблената ни леля би си държала да запази тайната ни дори и половин следобед. Добре я познаваш.
Диан дьо Мариво, която отдавна бе прехвърлила четиридесетте, все още се числеше към красавиците на двора, въпреки че с течение на времето това се дължеше по-скоро на нейната вродена елегантност, отколкото на младежкия й блясък. Единствената й амбиция бе да запази със зъби и нокти тази си слава в двореца. След като зае мястото на прекрасната мадам дьо Шевро, Диан все още е се считаше за една от доверените приятелки на кралицата-майка и дори само от страх за почетното си положение в двореца тя никога не би приела да участва в един такъв маскарад. И Сериз, и Шантал бяха наясно, че в красивата глава на Диан дьо Мариво разумът заемаше твърде скромно местенце. Ако имаше нещо извън дворцовите сплетни и моди, което да представлява интерес за мадам дьо Мариво, това бяха единствено и само нейното собствено удобство. Нали по тази именно причина тя бе оставила охотно племенницата й да се грижи за снаха й и за новородения й внук.
— Разбира се, че познавам леля Диан — каза Сериз малко нетърпеливо. — Нали точно затова те помолих да пристигнеш тайно. Мадам просто няма да знае, че си идвала. Ще си разменим ролите, без тя да разбере. Нима ще може да издаде тайна, която не знае? Значи тази опасност отпада.
Шантал издаде неопределен звук, подобен на изпръхтяване на раздразнен кон.
— Ясно, побъркала си се! — заяви уверено тя. — Да не възнамеряваш да се изпариш във въздуха? А какво ще стане с Морис и двамата лакеи, които дойдоха с мене!? Ами Одет, камериерката ми? Имаш ли магическа, пръчка, с която да ги прехвърлиш в Шез?