Шантал пък се учудваше от спокойствието на младата кралица. Тя или не знаеше за изневерите на съпруга си, или ги отминаваше с възхитително самообладание. Мари-Терез твърдо спазваше досадния ритуал, който определяше живота й: молитви, ръкоделия, молитви, протоколни задължения, които трябваше да изпълнява със съпруга си, и пак молитви. Испанката буквално боготвореше Луи. За нея имаше значение само това, че той възобнови посещенията си в спалнята й, след като изтече полагащия се след раждането срок. Въпреки че нямаше човек, който да не знае, че кралят можеше да бъде намерен много по-често в леглото на мадмоазел дьо ла Валиер, която продължаваше да живее съвсем наблизо, в двореца Тюйлери, в дома на Мосю, както всички наричаха Филип д’Орлеан.
Само в един доверителен разговор с майка си Шантал се осмели да изрази учудването си от тези нрави:
— Значи ли това, че за краля не важат повелите, на които се подчиняваме ние? Да не говорим за това, че изневерите му все някога ще стигнат до ушите на кралицата. Какво ще стане тогава?
— О, тогава ще се стигне до грозна разправия, без това да промени каквото и да е — отвърна графиня дьо ла Шез спокойно. — Кралят иска да се забавлява и не ще позволи на никого да му пречи. И тъй като въпреки всичко той е един справедлив и способен владетел, никой няма да го укори. Негово величество заздрави финансите на държавата, живеем в мир. Луи доказа, че въпреки младостта си е способен да управлява Франция по един забележителен начин…
— Звучи така, като че защищавате неговото… безпътство — изненада се Шантал. — Нима одобрявате този начин на живот?
— Не го защищавам, но съм в състояние да разбера защо е станал такъв — усмихна се графинята. — Помисли и за това, че става дума за един младеж, който е преживял в детството и юношеството си тежки времена на недоимък и несигурност. По време на Фрондата той е бил принуден да се крие в полусрутени замъци, спал е върху слама, защото тълпата на Париж го е измъкнала посред нощ от леглото му и го е прогонила. Той прави всичко, за да укрепи своята власт и авторитет. И, между нас казано, ще трябва да се съгласиш с мене, че не е завлякъл насила в леглото си никоя от тези хубавици. Тъкмо обратното, сега честта да служиш на краля със своите прелести се смята за велико предимство. Убедена съм, че много дами са готови начаса да разменят местата си с мадмоазел дьо ла Валиер, само да им се отдаде случай.
— Като че ли слушам леля Диан! — възропта Шантал — Тя смята, че съм глупава гъска, защото отказвам да се наредя и аз в редицата на кандидатките…
— О Диан никога не е имала и понятие какво е любов — прекъсна я майка й. — Не бива да я слушаш. Тя съди само по външните неща, интересува я единствено материалното. Не е способна да направи разлика между истинските чувства и едно лекомислено временно увлечение.
— И какво да направя тогава? — Шантал изрече неволно въпроса си, заковала очи в лицето на майка си.
— Нима искаш аз да ти отговоря? — усмихна се майка й меланхолично. — Та ти си вече на двадесет и пет години, скъпа Шантал. Ти успя да убедиш всеки един от младежите, които баща ти ти предлагаше за съпрузи, къде с чисто упорство, къде с хитрост или нелюбезност че не си подходяща съпруга за тях. През всичкото това време твърдеше, че си в състояние сама да ръководиш живота и бъдещето си. Малко ли се борихме с упорството ти, преди най-сетне да се отдръпнем и да гледаме мълчаливо какво правиш?! Точно сега бих се въздържала да решавам вместо тебе. Научи се сама да поемаш отговорност за решенията си. Крайно време е вече.
Шантал издаде някакъв неопределен звук — полупротест-полувъздишка. Нямаше куража да признае на майка си, че вече се съмнява дълбоко в собствените си способности. И не само в тях, но и в самообладанието си, в нервната си устойчивост и смелост.
Но въпреки това й беше трудно да се възползва сега от създалата се възможност и да се довери на майка си. Онова, което изпитваше към Жан-Пол, не можеше се изкаже с думи. Като уловено птиче се блъскаше в мрежата на собствените си чувства и не намираше с да ги отхвърли. Тя знаеше, че Жан-Пол д’Обри само чака и най-малкия признак на слабост от нейна страна. А именно това я плашеше: с всеки изминал ден ставаше все по-трудно да скрива слабостта си. Какво кроеше той? Кога ще направи опит да я притисне отново?
Въпрос, който получи своя отговор още на другия ден, когато целият двор бе поканен да разгледа апартаментите на Лувъра, които архитектите Льо Во и Лебрюн бяха преустроили по поръчение на краля. Зидарите си бяха отишли и бяха отстъпили място на тапицерите, художниците и златарите. Всички дами от свитата на кралицата бродеха възхитени из огромните зали.