— Кажи, че ме желаеш! Че си моя! Прекрасна моя! Кажи го! Кажи, че имаш нужда от мене!…
В далечината, извън нея, просветна искрица съпротива срещу такова безпрекословно подчинение. Такива неща не се говорят! Не могат да се казват на мъж, който те презира и само търси да те подчини на волята си. Но тук бяха тези негови дяволски пръсти, впити в предателската влага на разтворените й в очакване бедра Подлудяваше я тази ласка, Шантал скимтеше от желание, което само той можеше да удовлетвори.
Струваше й се, че ще полудее, ако не го получи, ако не го почувства в себе си! Думите сякаш сами се изплъзна ха от устните й:
— Да… Моля те, да… Твоя съм. Искам те! Вземи ме! Моля те, не мога повече!
Сълзи на безпомощност избликнаха в очите й и замъглиха погледа й. Не издържаше повече и докато той започна да хвърля всичко от себе си, Шантал загали сама своето извиващо се като в треска тяло. Сякаш искаше да се увери, че това тук е нейната кожа, нейни нервите, оголени от нетърпение… Нейните са тези гърди, очакващи целувките му и опитните му ласки, изпращащи стрелите на пронизителна наслада…
Шантал не би могла да знае какво въздействие оказа върху Жан-Пол това безпаметно галене на собственото й тяло. С един дрезгав вик той сграбчи ризата и я разпра по средата, разтвори красивите й крака и я облада с един-единствен рязък, необуздан тласък. Щеше да бъде жестоко изнасилване, ако не бе нейното пламенно очакване.
— Господи! Моля те… Да, о-о, вземи ме!… Искам да почувствам силата ти!
Шантал мяташе глава като обезумяла. Той я повдигна към себе си с две ръце, за да проникне още по-дълбоко в нея. Грубата му хватка я приковаваше, не й даваше възможност да се отдръпне. Нещо, което тя отдавна не искаше вече… В този миг двамата бяха отхвърлили от себе си всяка следа от култура и цивилизация, отдадени на великия ритуал на съвкуплението.
Жребец и кобила. Мъж и жена. Прастарата борба на вечната мъжественост с вечната женственост. Удар срещу удар, в мощната люлка на насладата и еротичната омая на пулсиращите в див ритъм, плувнали в пот тела.
Шантал не чуваше тихите гърлени звуци, които сама издаваше, нито задъханите стенания на мъжа, понесен от стихията на собственото си сладострастие. Той напираше, настъпваше, блъскаше, докато в нея най-сетне експлодира върховната наслада и я запрати чак до звездите…
— Майко Божия! Съжалявам! — Жан-Пол се отпусна върху нея, все още дишайки тежко. — Не можах… да се въздържа. Не исках да ти причиня болка, малка моя…
Шантал усети как той приглажда косите по челото й, как я притегли в закрилата на прегръдката си, като че търсеше да заличи бруталността, с която я беше взел.
Не можеше да му каже, че и тя изпита наслада, не по-малка от неговата. Бе омаломощена. Нямаше сили за нищо, чувстваше се като пребита, и въпреки това бе в пълно съзвучие със себе си и с всичко, което я заобикаляше. Колко приятни бяха тези тихи ласки, така не се връзваха, с онзи обезумял от желание мъж преди малко.
Каква лудост! Нямаше нищо общо с онова бавно, еротично сливане в Сенжерменския лес. Сега беше съвсем различно; тъмна, опасна възбуда, която те кара да се боиш и срамуваш от себе си, ала оставя безкрайно, неизразимо удовлетворение.
Как е възможно да изпитва наслада от такава примитивна страст?!
— Какво ви е? Защо не казвате нищо?
Всъщност това преминаване от интимното „ти“ отново към „вие“ бе единственото, което я нарани. Все пак бодването на този официален тон й помогна донякъде да се съвземе. Да нахлузи бързо забравената броня и да се въоръжи за нови удари, каквито той нанасяше неизменно, освен когато се любеха.
— Какво очаквате? — промълви тя пресипнало, без да помръдне. — Да ви благодаря за това, че ме обладахте като някой дивак?
— Не, но щеше ми се да съм покорил някак и каменната ви душа, както подчиних това възхитително тяло, мадам! Трябва ли да бъдем врагове, след като има поне една област, в която се разбираме великолепно?
Шантал моментално прогони в най-затънтеното ъгълче на душата си проблясъка на надежда, който извикаха в нея тези думи.
— Какво ми предлагате? Да стана ваша любовница? — изфуча тя презрително.
— Защо не? Вие сте пълна с изненади, темпераментна сте, покорна и податлива в леглото… Много малко са жените, които реагират толкова пламенно.
Дишането й секна. Осъзна моментално опасността. Та тя е като восък в ръцете на този човек! Ако му позволи да укрепи несъмнената си власт над нея, той ще причини беди и на Сериз, на съпруга й, на нероденото им дете…