Не, това тя няма да допусне! Колкото и да се ядосваше на продължителното й мълчание, Сериз беше преживяла достатъчно болка и заслужаваше поне малко щастие. Шантал никога няма да стане причина да се разруши това щастие. Трябва да бъде силна! Достатъчно силна, за да отиде срещу собственото си сърце.
— Благодаря ви за предложението, но то не ме интересува — каза тя сухо. — Да не би това да е вашето отмъщение заради лошата шега, която ви изиграх в гората на Сен Жермен? Искам веднага да ви кажа, че вие просто ме принудихте да постъпя чака, след като ме отвлякохте в онази мъглива нощ от Пале Роял. Така че сърдете се на себе си. Сега сме наравно. А ако търсите коня си, той ви очаква в конюшните на баронесата. Потърсете Гастон, майстора на оръжие, той знае.
Тя отбягна златнокафявите лъвски очи, които се взираха в нея, търсейки обяснение за хладния й тон. Настъпи дълго мълчание. След това Жан-Пол рязко я пусна и слезе от леглото. Шантал се сви разтреперана под завивката, загледана как той с къси, точни и уверени движения привежда в ред облеклото си. Сложи накрая и дантелената яка, която придаваше изискана елегантност на черния му жакет.
— Благодаря ви за чудесния следобед, мадам! — Със стиснати устни той посегна към тривърхата си шапка. — Предполагам ще се видим след четири дни, когато дворът ще посети панаира в Сен Жермен по случай празника на Свети Гастон.
Шантал не отговори. Внимаваше да не каже погрешна дума. Този път нямаше да се изпусне! Отново прехапа долната си устна. Приличаше по-скоро на детински навик. Едно смутено момиченце, което се бои да не разберат, че лъже…
Колко различни личности се криеха в тази капризна графиня? Елегантна светска дама, смела амазонка, която намери безстрашно сред тъмните гори обратния път за дома… Безпомощно момиченце или гибелно опасна сирена, омайваща с изкусителните умения на сластна робиня от някой харем…
— Ще се радвам да ви разведа из панаира на монасите от Сен Жермен дьо Пре. Останете със здраве, мадам, и простете грубостта ми, която не бе нищо друго освен една безусловна капитулация пред вашите прелести!
Той се наведе над нея, за да целуне устните й за сбогом, а ръката му се плъзна под покривката и погали гърдите й. Жестът й се стори толкова равнодушно арогантен, като че той погали някакво послушно кученце, изпълнило заучения си номер, преди да го отпратят обратно в кошницата.
Шантал остана да лежи неподвижно, загледана във вратата, която се затвори след него. В камината изпука главня и се разпиляха искри, но тя не чу нищо. От очите й бликаха сълзи.
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
— Сякаш, че водата в Париж се е свършила! Толкова трудно е да намериш няколко ведра вода в този дворец! Да не може да се изкъпе човек! — Жюли загърна господарката си с предварително затоплената ленена кърпа и й помогна да излезе от медния леген. — На някои от дамите положително ще им излезе по-евтино, ако се поизмиваха и си сменяваха по-често ризите, вместо да се заливат с парфюми. Мене ако ме питате, всичките тия аромати едва прикриват миризмата от нечистите им тела.
Мърморенето на Жюли помогна на Шантал да се откъсне от меланхоличните си терзания. Тя се усмихна отсъстващо изражение.
— Въпросните дами навярно вземат пример от кралица Исабела. При обсадата на Остенде през 1601 година тя се врекла да смени ризата си чак когато съпругът й завземе града обратно. А това станало чак в 1604 година. Разказва се, че ризата й била станала землиста на цвят…
Кискайки се, Жюли помогна на Шантал да облече риза от най-фин лен, бяла като сняг, поръбена със златна сърма по деколтето.
— Да донеса ли виолетовата ви рокля? Онази, светлата?
— Не, искам тъмнозелената, кадифената. Тази вечер кралицата няма да участва, в играта на карти у Мадам. Искала да остане в покоите си. Предполагам, че очаква кралят да й окаже честта да я посети, след като напоследък е толкова нежен е нея. Горкичката, храни илюзии, че за господаря не съществува друга жена освен нея.
Шантал се разкая горчиво за тази необмислена забележка, когато още преди да е стигнала до салона на Мари-Терез, пред нея изникна един лакей в ливреята на краля.
— Ще благоволи ли мадам да ме последва? — В тона му прозвуча заповед, каквато тук, в Лувъра, имаше право да издава една-единствена инстанция — лично кралят на Франция.
Когато позлатените врати на правоъгълния кабинет се затвориха зад гърба й, Шантал просто се хвърли — по-скоро от страх, отколкото от вежливост, в дълбок реверанс. Остана със сведена глава, докато не чу гласа на краля: