С всяка следваща дума на леля й очите на Шантал ставаха все по-тъмни. Те зейнаха като опасни, непрогледни бездни на пребелялото й напрегнато лице. Ръцете й се свиха инстинктивно в юмруци, за да не забие и десетте си нокти в лицето на тази интригантка.
— Погрижили сте се да отнемете шанса на д’Обри да реабилитират някога името си! Осъдили сте ги завинаги на бедност и обществено презрение… — редеше Шантал с равен глас.
— А какво трябваше да направя? Да допусна това мускетарче да бъде прието от краля с всички подобаващи почести и изведнъж да се окаже, че е съвсем приемлив кандидат за женитба? — Баронесата бе искрено възмутена от отвратителното държане на племенницата си. — Какво очакваш от мене? Да направя такава глупост, когато кралят не преставаше да говори на всеослушание за красотата и чара на мадам дьо Дюка? Не можех да позволя да пропилееш шанса си с един неподходящ годеж.
Баронесата се чувстваше абсолютно права и искрено недоумяваше как тъй не я разбират. Шантал установи смаяна, че у леля й няма и следа от гузна съвест. Дори беше възмутена, че не се възхищават и не й благодарят.
— Къде са?… Къде са документите, които сте укрили от кралицата? — Гласът на граф дьо ла Шез прозвуча безстрастно, но нещо в тона му накара съпругата му веднага да застане до него и да сложи успокояваща ръка на рамото му.
Диан дьо Мариво моментално смени тактиката и отново вдигна кърпичка към очите си, напразно търсейки какво да попие.
— Аз… Аз не зная… вече… — заекна тя.
— Ами спомнете си тогава!
Дори Шантал сгуши глава между раменете си. Думите на баща й изсвистяха като шпага. Трябваше да си се побъркал, за да се осмелиш да застанеш в такъв момент срещу него. Ив дьо Мариво не бе човекът, когото някой би си избрал за враг.
— Аз… Аз не зная… Трябва да съм ги сложила някъде из писалището си. Може би…
Баронесата хукна с развети поли, сякаш самият дявол я гонеше по петите. След няколко минути тя се върна и, видимо облекчена, хвърли на масата връзка документи, скрепени с печата на кардинала.
— Ето ви го това нещо! — изсумтя тя обидено. Кученцето, което бе притърчало към нея, се сви отново до полите й. — В това семейство никой никога не е оценявал онова, което върша за близките си! Винаги съм се ръководила от най-добри намерения, господине!
Прозвуча толкова абсурдно, че Шантал едва не се разсмя.
Ето че по най-елегантен начин Сериз несъзнателно беше осуетила всичките козни на леля им. Сестра й съвсем естествено беше постигнала своето и се бе венчала за любимия човек, без да се колебае, без съмнения, съображения за имоти и семейна чест, без да се интересува от мнението на краля. Ах, тази достойна за завиждане Сериз!
Колкото повече мислеше, толкова по-гротескна изглеждаше на Шантал цялата тази история. Истинска комедия! Направо да я изиграеш на някой панаир! Сега вече не можа да сдържи смеха си. Той просто избликна в гърлото й и избухна неудържимо. Шантал продължаваше да се смее, докато по страните й не потекоха сълзи. Задавена от смях, тя потърси опора в мраморната рамка на камината. Продължи да се смее и когато се озова в покровителствената прегръдка на баща си, за да намери там тъй жадуваната утеха.
— Наистина не проумявам какво толкова смешно има? — засегна се баронесата, но побърза да се възползва от момента, за да отклони вниманието от собствените си прегрешения.
— Какво смешно? Ами например това, че Сериз отдавна носи името д’Обри и че скоро ще има дете от Доминик! — отвърна Шантал веднага щом успя да си поеме отново дъх.
— Глупости! Вижда се, че не си бременна! — сряза я Диан, решила, че не ще позволи да я заблуждават. — Искаш да кажеш, че си се омъжила, без аз да разбера? Да не говорим, че това е невъзможно без разрешението на Негово величество. Моля те, престани да ме оскърбяваш!
— Достатъчно с вашите глупости, мадам! — избухна графът и този път дори не обърна внимание на умолителния жест на жена си, която обикновено умееше да се справя толкова тактично с избухванията му. — Вие сте посмели да се намесите в живота на дъщеря ми с вашите скудоумни амбиции! И положително не е ваша заслугата, че поне Сериз е била достатъчно умна да се противопостави решително на тази намеса. Взимам тези документи у себе си и ще направя опит да спася онова, което все още може да бъде спасено. Много ми се иска да ви изпратя в Мариво и да заключа къщата в Париж. Вървете да плетете интриги с козите и кравите! Но трябва да благодарите на сина си, защото го ценя и не искам да превръщам него и младата му жена в изкупителна жертва! За в бъдеще ограничете усърдието си в рамките на собствените си дела! Не мога да ви гарантирам, че ще запазя своето великодушие!