— На сестра ви?! — Жан-Пол д’Обри почувства сякаш целият павилион, ведно с мраморните колони се стовари отгоре му. — Сериз е ваша сестра?
— Казва се Шантал. Шантал. Сериз съм аз. Близначки сме. Нима не си спомняте? Нали вие спасихте живота на Шантал едно време, когато идвахте в Шез? Ако не се бяхте намесили вие, щете да се удави с жребеца на баща ни в Лоара. Тогава татко така се ядоса, че за малко не я изпрати при урсулинките в Лион.
— О, Боже!
Този разказ извика отдавна забравения спомен за една малка фурия с развети коси, кацнала върху твърде едър за нея жребец. Спомни си зелените очи на детското личице… Навярно беше пазил този спомен през всичките тези години в сърцето си. Затова я почувства толкова близка още от първия миг… Сега вече изобщо не му се струваше странно, че не се е страхувала да язди сама из горите на Сен Жермен. Сега вече ставаше ясно защо го преследваше този призрачен, неясен спомен…
— Много малко хора ни различават. Родителите ни, братята ни… покойният ми съпруг и старата ни бавачка. Човек трябва да познава една от нас много добре или много да я обича, за да съзре неуловимите различия или по-скоро да ги почувства. — Сериз впери в лицето му сериозните си очи: — Но защо ми се струва, че вие по-скоро мразите сестра ми? Какво ви с сторила? В края на краищата на нея трябва да благодарим, че кралят възстанови правдата и поправи несправедливо стореното зло. Без намесата на баща ми Доминик щеше да си остане един скромен мускетар, а вие идехте да бъдете само един от писарите на господин Колбер…
— Сестра ви се е представяла в двореца вместо вас? — Жан-Пол сякаш въобще не беше чул защитната реч. — Но за какво са били всичките тези лъжи? Тази измама?
Гневният съдник явно очакваше отговор. Сериз въздъхна Как би могла да обясни тези невероятни събития?
— Това е дълга история — каза тя. — Но ние сме длъжни да ви обясним. Но не бихте ли искали преди това да ми отговорите само на един-единствен въпрос? Какво чувствате към сестра ми?
— Това ще й кажа сам, стига да ми падне в ръцете! — изръмжа графът. — Разказвайте!
Очите, с които Сериз погледна Доминик, зовяха за помощ, но съпругът й само кимна окуражително:
— Направи го, сърце мое! Все пак идеята беше твоя.
Нямаше как, Сериз заразказва — къде точно, къде неясно — цялата невероятна комедия, която бе приключила за Шантал с истинска катастрофа. Мина доста време, докато най-сетне свърши, но дълго след това Жан-Пол не намираше подходящи думи, за да проговори. Братовчед му напълни отново чашите и им ги подаде.
— Що се отнася до ролята на Сериз, мога да потвърдя всяка дума, Жан-Пол! Напуснахме Париж в средата на октомври миналата година. А що се отнася до нейната сестра — Доминик се усмихна, — тази история ще трябва да доразкажете вие.
— И наистина нямате понятие какво е било написано в онези документи? — Графът погледна Сериз с недоверие.
— Разбира се, че не! — възмути се тя. — Изпълних онова, което ми нареди кралицата-майка. Да взема от писалището един пакет в платнена торбичка и да го предам на леля ми. Не съм и погледнала дори. Аз не шпионирам!
— О, Боже!
— Навярно Шантал е решила, че съм прибрала документите заради Доминик и затова не съм й споменала за посещението у Мазарини. Горкичката ми сестра! Искала е да запази тази тайна, за да не ме изложи на опасност… Точно тогава кралят бе насочил благосклонното си внимание към мене и това ме отчайваше. При това положение никога нямаше да получа от него разрешение да встъпя в брак с Доминик. Очаквах дете и желаех да се омъжа за бащата на това дете! А сестра ми не е омъжена, тя решително отхвърляше всички предложения за женитба. И ми се стори, че няма нищо лошо в това, да й предоставя един шанс, който за мене беше абсолютно изключен. Надявах се тя да хареса краля. Млад, галантен и толкова пламенен…
— А документите? — Жан-Пол заличи с един замах образа на кралска метреса, която Сериз изписваше пред очите му. — Как са стигнали документите до краля?
— Леля ми знаеше за моята връзка, с Доминик и се е страхувала да не реабилитират семейството му, та нито кралят, нито баща ми да могат да възразят срещу нашия брак. И когато разбрала, че Шантал е осуетила дълго лелеялите й планове, признала на баща ни, че тя е прибрала всичко, което се отнася до семейството на Доминик. А баща ни ги предал на кралицата-майка. Може би не знаете, но родителите ни са се оженили с протекцията на Ана Австрийска. Тя е много привързана към цялото ни семейство.