— Някога семейството ми се числеше към приятелите на този дом, мадам! — побърза да я улесни гостът — Жан-Пол д’Обри, граф дьо Рокай, на вашите заповеди!
— Жан-Пол! О, небеса! Простете, но аз действително не ви познах! При вашето последно идване в Шез бяхте по-скоро юноша, а сега виждам пред себе си истински мъж! О, Жан-Пол, толкова се зарадвахме на вестта, че сте жив! Заповядайте! Ще ви предложа нещо за пиене. Изглежда дълго сте пътували. Съпругът ми ще бъде радостен да ви види. Колко хубаво е наистина, че сте намерили отново пътя към нашия дом! Още повече сега, когато нашите семейства са свързани чрез брака на дъщеря ни…
Жан-Пол промълви някаква благодарност и остави коня си на притеклия се възрастен коняр. Той последва господарката на този дом, но на вратата се поколеба.
— Госпожо… След онова, което научих, мисля че нито вие, нито вашият съпруг ще бъдете очаровани да ме видите. — Говореше смутено, по леко смръщеното му чело изби червенина. — Дължа ви едно обяснение, но то не говори в моя полза. Госпожо… Държах се като подлец… — Ниниан дьо Мариво вдигна ръце да развърже кърпата, която покриваше косите й, и изпод нея се изсипа водопад от кестеняви къдрици, изплъзнали се от високия й кок. Жан-Пол д’Обри я гледаше с настойчивост, която я изплаши не по-малко от думите му. Не би могла да предположи, че в нейното лице той виждаше Шантал, една зряла и мъдра Шантал, чиято красота бе неподвластна на времето и нито тънката мрежа от бръчки в ъглите на очите, нито посребрените тук-таме кичури можеха да я накърнят.
— Обяснение? — повтори тя игриво, но изведнъж млъкна. Разбра. В един-единствен миг тя проумя думите му. Сега вече всяко камъче в мозайката дойде на мястото си. Всичко й стана ясно. Може би защото Шантал толкова много приличаше на самата нея. И тя се беше влюбила навремето в такъв един мъж, въпреки всички други по-изгодни предложения. И тя бе избрала онази подкупваща, невероятно трудна комбинация от сила и арогантност, от упоритост и мъжественост, надменна гордост и стаена страст. Наистина бе в състояние да оцени привлекателната сила на този мъж.
Беше й ясно какво бе привлякло Шантал към този човек, какво я бе тласнало към такава отчаяна любов. Ето го значи непознатия, за когото дъщеря й така упорито мълчи! В чиято почтеност самата й майка бе престанала вече да вярва…
Господи! Трябваше да направи всичко, за да попречи Ив да му наговори всичките онези ужасни неща, които трупа в себе си от месеци насам!
Преди Жан-Пол да разбере какво става, графинята го хвана за ръката и го въведе в един малък салон. Тук отвсякъде лъхаше женственото очарование на господарката на този дом.
Графинята затвори врата и се облегна с гръб на тапицерията.
— Значи вие?! — Тя преглътна с усилие. — Защо идвате чак сега? Къде бяхте през всичкото това време, за бога?!
Граф дьо Рокай не допусна грешката да се прави, че не разбира за какво става дума. Посрещна открито укора в зелените очи.
— Защото едва сега събрах сили да се срещна със съпругата на моя братовчед. Отлагах тази среща докато изобщо бе възможно. О, мадам! Защото смятах, че тя се е омъжила за него само за да ме нарани. Бях изумен, когато я видях и разбрах, че това не е тя… Че е друга жена… Почувствах го…
— Разбрали сте? Почувствали сте го?
— Разбира се! — Жан-Пол не разбра какво цели този въпрос. — Не биха могли да бъдат по-различни! Надали някой би се заел да сравнява меката светлина, излъчвана от една перла, с искрите на блестящия диамант.
— О, вие я обичате! — В гласа на графинята прозвуча безкрайно облекчение.
— Повече от собствения си живот! Няма причина да се съмнявате в това!
— Не, не се съмнявам… След като толкова бързо сте познали, че не е тя, значи я носите в сърцето си. Побързайте! Идете да й го кажете! Не се бавете, скъпи мой! Вземете кон от оборите и тръгнете нагоре към лозята. Тя тръгна е една малка двуколка да занесе вечеря на берачите. — Графинята се отдръпна да му стори път, но се обърна е ръка на бравата: — Сериз ви каза, че тя е… бременна, нали?
Жан-Пол кимна безмълвно.
— Така е добре — Ниниан дьо Мариво млъкна за миг, но продължи бързо: — Пазете я! Тя не се чувства добре. Не искам да изгубя нито дъщеря си, нито нейното дете. Време е да поправите онова, което объркахте поради криворазбраната си гордост!
Той отвори уста да възрази, но с властен жест му бе заповядано да замълчи.
— За Бога! Не казвайте нищо! Познавам тези оправдания до последната сричка! Омъжена съм за човек от вашия тип и зная. Ще се погрижа той да не ви посрещне с извадена шпага, когато се върнете с Шантал. Не бързайте да се връщате! Имам да се справям с човек, който е не по-малко твърдоглав от вас!