Макар че бе толкова сдържана и предпазлива е бурканчетата помада и белило, Жюли бе успяла да превърне лицето й в маска. Шантал почувства, че я обзема паника. Каква лудост, господи!…
— Да благодарим на небето, че успя да се пребориш с това твое неразположение, скъпо дете! — Баронеса дьо Мариво се облегна назад върху бургундско червеното кадифе на седалката в разкошната си каляска и хвърли одобрителен поглед на племенницата си. — Във всеки случай изобщо не ти личи! Каква прелестна рокля! Макар че деколтето е твърде смело, не мислиш ли? Би могла да сложиш един лек рюш върху самите гърди. Не е зле да помислиш за това следващия път. Представям си как Негово величество няма да може да откъсне очи от тебе! Каква пудра ти е сложила Жюли? Изглежда нещо ново. Кажи й да даде и на моята камериерка от нея.
— Разбира се, леличко.
Шантал седеше сякаш върху жарава. Очакваше всеки миг леля й да разкрие измамата. Ей сега ще попита какво търси, по дяволите, предрешена в тоалет на Сериз в тази каляска… Беше цяла настръхнала от очакване, но нищо не се случи.
Баронесата, загърната в прозирното си було от изящна венецианска дантела, с проблясващи диаманти в напудрените коси, бе скръстила отрупаните си е пръстени ръце в скута, тънеше в догадки дали на обявената игра на карти у мадам Анриет, снахата на краля, ще посмее да се появи и красивата Луиз дьо ла Валиер… Беше публична тайна, че кралят е хвърлил око на свенливата седемнадесетгодишна девойка, а мадам Анриет щяла да се пръсне от ревност… Да, но как ли би посмяла да забрани на придворната си да се появи на този прием?…
Постепенно Шантал се поуспокои. Баронесата, която заедно с мадам дьо Навай отговаряше за придворните дами на кралицата, изглежда нямаше достатъчно остро око за млади жени, въпреки почетната си длъжност. Очакваше да срещне Сериз, и тъй като изобщо не знаеше за посещението на Шантал в Париж, и през ум не й минаваше, че е възможно срещу нея да седи другата близначка. Всички знаеха, че Шантал все още е заета с Франсоа и младата му жена. Шантал, тази нейна странна племенница, която нямаше нищо, ама нищичко общо с елегантната и грациозна Сериз…
От Жюли мнимата графиня Видан бе разбрала, че е прекарала някаква простуда и поради бременността на кралицата не е посмяла да излиза, за да се избегне и най-малката опасност да зарази Нейно величество и да навреди на скъпоценния наследник. Кралицата-майка сама бе взела под своето крило испанската си снаха, която всъщност беше нейна племенница.
Може би Мари-Терез й напомняше за собствената й съдба. И тя някога бе обещана на един млад френски крал… Макар че красивата русокоса принцеса, станала жена на Луи XIII и подлудила по-късно красивия дук дьо Бъкингам, не можеше да се сравнява с дребничката, по-скоро закръглена и, за съжаление, твърде простовата инфанта, която сега очакваше раждането на първото си дете. Също както и мрачният, подозрителен и некрасив тогавашен крал не би могъл да се сравнява с привлекателния млад мъж, който днес седеше на френския престол.
Докато баронесата се носеше във водовъртежа от съображения и догадки дали Негово величество би се осмелил наистина да прелъсти жената на собствения си брат и дали тази невероятна привързаност между Анриет и краля е всъщност само платонична връзка, Шантал имаше достатъчно време да остане насаме с мислите си. Въпреки че всички говореха само за това колко очарователен, привлекателен и неотразим е кралят, тя проявяваше твърде слаб интерес към подробностите от частния му живот.
Дали Сериз и Доминик д’Обри са вече венчани? Господи, какво ли ще кажат родителите й за този непочтен заговор! И двете със Сериз трябва да са полудели, за да се осмелят да излагат така граф и графиня Дьо ла Шез! Дори Раймон, големият й брат, не би се решил на такава постъпка, колкото и дързък да беше. Как можа да се остави сестра и да я подведе така! Защо не отказа категорично?…
Костваше й огромно усилие да последва леля си, когато колата спря в двора на Лувър. Баронесата тръгна напред по широката мраморна стълба, цялата обточена с огърлие от високи, запалени вече лампи — в тези октомврийски вечери тъмнината падаше рано.
С подкосяващи се нозе вървеше Шантал до леля си по безкрайните коридори. Позлатените тавани с изящни орнаменти, облицованите с дърворезби и скъпоценни гоблени стени — всичко това трябваше да покаже на света мощта и блясъка на френската корона. Впечатлена против волята си, Шантал изведнъж се ядоса на собственото си глупаво упорство.