Дверизи беше по-голямо от селото у дома и Тифани досега не беше виждала сувенири. Тя отиде до дюкяна и похарчи половин пени за малка дърворезба изобразяваща две ризи на простор и две пощенски картички озаглавени „Изглед от Дверизи“ и показващи магазинчето за сувенири, и напълно вероятно, същото куче спящо посред пътя. Дребничката старица зад тезгяха я нарече „млада госпожице“ и я осведоми, че Дверизи било много популярно по-късно през годината, когато хора от цяла миля околовръст прииждали за Фестивала по претакане на зелето.
Когато Тифани излезе, завари мис Тик изправена до спящото куче и мръщеща се по посоката откъдето бяха дошли.
— Има ли нещо? — попита Тифани.
— Какво? — сепна се мис Тик, все едно беше забравила, че Тифани съществува. — О… не. Аз просто… стори ми се, че… виж, защо не отидем да хапнем нещо?
Отне им известно време да намерят някого в хана, но мис Тик надникна в кухните и намери някаква жена, която им обеща малко питки и по чаша чай. Всъщност тя беше доста изненадана, че е обещала това, понеже не беше имала такова намерение, доколкото, ако сме точни, това й било свободният следобед, докато не й пристигнел дилижансът, обаче мис Тик си имаше начин така да задава въпроси, че да получава отговорите, които й трябваха.
Още мис Тик поиска прясно яйце, да не е варено и да е с непокътната черупка. Вещиците също така ги бива и да задават въпроси, на които запитаният да не отговаря: „Защо?“
Те седнаха да ядат на една пейка на припек до хана. И после Тифани си извади дневника.
Тя си имаше дневник и в мандрата, но той беше за сирената и маслото. Този обаче беше личен. Беше го купила от един амбулантен търговец, евтино, защото беше за миналата година. Но пък, както каза той, имаше си точния брой дни.
Имаше си и катинарче, мъничко, месингово на кожена каишка. Имаше си и малко собствено ключе. Тъкмо катинарчето привлече Тифани. Като си на определена възраст, разбираш за какво са ти катинари.
Тя записа „Дверизи“ и й трябваше някое време да помисли, преди да добави „отбивка на пътя“.
Мис Тик все така се взираше в пътя.
— Нещо не е наред ли, мис Тик? — пак попита Тифани, поглеждайки нагоре.
— Аз… не съм сигурна. Някой гледа ли?
Тифани се огледа. Дверизи си дремеше на припек. Никой не ги гледаше.
— Не, мис Тик.
Учителката си свали шапката и извади от нея няколко клечки и малко черен конец. Запретна си ръкавите, огледа се припряно просто в случай, че в Дверизи внезапно се завъди население и взе яйцето. Яйце, конец и пръсти засноваха за няколко секунди, и ето го яйцето висящо от пръстите на мис Тик в спретната черна мрежа.
Тифани остана впечатлена.
Мис Тик обаче не беше свършила. Тя заизважда разни неща от джобовете си, а една вещица обикновено има много джобове. Имаше няколко мъниста, две-три пера, стъклена леща и една-две ивици цветна хартия. Всички те бяха вплетени в бъркотията от конци и клечки.
— Какво е това? — попита Тифани.
— Това е бъркотия — отговори мис Тик, съсредоточавайки се.
— Магия ли е?
— Не точно. Трик е.
Мис Тик вдигна лявата си ръка. Пера, мъниста, яйце и всякакъв джобен боклук се завъртяха в мрежата от конци.
— Хъм — продума тя. — Да видим сега какво ще да се види…
Бръкна с пръстите на дясната си ръка в паяжината от конци и дръпна…
Яйце, стъкло, мъниста и пера затанцуваха през бъркотията и Тифани беше сигурна, че в един момент една от нишките мина право през друга.
— О — възкликна тя. — Това е като Котешка люлка!
— Играла си на това, нали? — спомена разсеяно мис Тик все още съсредоточавайки се.
— Мога да правя всички основни фигури — заразправя Тифани — бижутата и къщичката, и стадото, и трите бабички, едната кривогледа, носещи кош риба на пазара, където се срещат с магарето… макар че за тази трябват двама души и я направих само веднъж, а Бетси Тъпър я засърбя носа, точно когато не трябваше, и трябваше да намеря ножица, за да я освободя, и…
Пръстите на мис Тик сновяха като тъкачен стан.
— Колко странно, че сега това е детска играчка — вметна тя. — Аха…
Тя се загледа в сложната мрежа, която беше създала.
— Можете ли да видите нещо? — поинтересува се Тифани.
— Ако ми бъде позволено да се съсредоточа, дете. Благодаря ти…