— Кафето сигурно е отвратително. Няма една свястна чаша в тази болница. Бързо се обличай.
— Имаш ли нещо против да ми кажеш първо защо? — каза Хол.
— Да, имам, имам. Бързо, обличай се, вън ни чака кола. И без това сме закъснели. Може би вече твърде много сме закъснели.
Той имаше особен, грубо-мелодраматичен начин на изразяване, който винаги дразнеше Хол.
Ливит шумно засърба кафето.
— Точно както предполагах. Как го пиете! Побързай, моля ти се.
Хол отключи шкафа си и го ритна, за да се отвори. Той се облегна на вратата, откопча черните гумени гамаши, които се носеха специално в операционната, за да предпазват от електрични заряди.
— И сега сигурно ще ми кажеш, че това е във връзка с оня проклет проект.
— Точно така — отговори Ливит, — опитай се все пак да побързаш. Колата ни чака, за да ни откара на летището, а ти знаеш какво е движението сутрин.
Хол се облече бързо, без да се замисля. Главата му беше като празна. Никога и през ум не му бе минавало, че подобно нещо можеше да се случи. Излязоха заедно с Ливит. Отвън, на слънцето, той вида спрялата военна кола, като сбъднат кошмар, доказателство, че Ливит не се шегуваше, че никой не се шегува.
От своя страна Питър Ливит се дразнеше от Хол. Не понасяше много лекарите. Въпреки че и той имаше лекарска диплома, никога не беше практикувал, предпочете да се посвети на научна работа. Занимаваше се с микробиология и епидемиология, а специалността му беше паразитология. Изучаваше паразитите по целия свят. Работата му бе ознаменувана с откриването на бразилския плосък червей Taenia Renzi, който той описа в едно свое изследване през 1953 година.
Като поостаря обаче, Ливит престана да пътува. „Здравеопазването — обичаше да казва той — е работа за младежи; когато се разболееш за пети път от амебна дизентерия, значи е време да оставиш практиката.“ Ливит се разболя за пети път в Родезия през 1955 година. Три месеца лежа тежко болен и отслабна с двайсетина килограма. След това се отказа от лекарската практика. Предложиха му да стане главен микробиолог на болницата и той прие, като смяташе, че ще има достатъчно време за научна работа.
В болницата беше известен като отличен клиничен бактериолог, но интересите му си оставаха в областта на паразитологията. През периода 1955–1964 година издаде серия от изискани научни трудове за обмяната на веществата в Ascaris и Necator, които имаха голям успех сред специалистите.
Неговата репутация обясняваше присъствието му в групата „Уайлдфайър“, а той пък беше привлякъл Хол. Ливит знаеше защо именно Хол беше привлечен, докато самият Хол нямаше представа.
Когато Ливит го помоли да участва, Хол го беше запитал защо.
— Аз съм само хирург — беше казал Хол.
— Да — отговори Ливит, — но ти си запознат с хематологията.
— И какво от това?
— Може да потрябва. Всички тези неща — химия на кръвта, РН, киселинност, алкалност. Може да се окаже жизнено важно някой път.
— Има и други специалисти — отбеляза Хол. — Много от тях са и по-добри от мен.
— Да — отговори Ливит, — но повечето са женени.
— Е, и?
— А ние имаме нужда от ерген.
— Защо?
— Трябва един член от групата да бъде неженен.
— Но това са глупости.
— Може би да, но може и да не са — заяви Ливит.
Излязоха от болницата и тръгнаха към военната кола. Що наближиха, млад офицер, застанал мирно, ги поздрави.
— Вие ли сте доктор Хол?
— Да.
— Мога ли да видя документите ви?
Хол му подаде малката лична карта със снимката си. Носеше я в портфейла си от една година. Беше доста странна на вид — само име, снимка и отпечатък на палеца, нищо повече, нищо, което да показва, че това е официален документ. Офицерът погледна първо картата, после Хол и отново картата.
— Добре, господине — върна му я той и отвори задната врата на колата. Хол влезе вътре, последван от Ливит, и присви очи от проблясващата червена светлина на въртящата се лампа върху покрива на колата.
— Какво ти стана?
— Нищо, не обичам такива светлини, напомнят ми войната, когато карах линейка. — Ливит се настани и колата потегли.
— Като стигнем летището, ще получиш папка, която трябва да прочетеш по време на пътуването.
— Какво пътуване?
— На летището ще се качиш на Ф-104 — поясни Ливит.
— За къде ще пътувам?