После тя замахна на шега към него с кърпата за бърсане на съдове и илюзията се пръсна на парчета.
— Просто изнеси боклука. Аз вече приключвам тук. И кажи на баща си да се прибира. Семейство Еделман не са фенове на среднощното му дърводелство. А, още нещо. Увих остатъците от печеното. Прибери го в хладилника в гаража, моля те.
— Няма да стане с един курс. — Той хвана с една ръка двете найлонови торби с боклук, с другата беше гушнал кошчето с бутилките. — Ей сега се връщам.
Бутна задната врата със задник и излезе в тъмния двор. Слезе внимателно по двете стъпала и тръгна към гаража и редицата кофи за боклук по фланга му. Незнайно защо ходеше на пръсти и се опитваше да не трака с бутилките. Само че една пръскачка му сви номер.
Спъна се в нея и кошчето с бутилките се раздрънча. Шотландският териер на съседите се разлая възмутено.
„Мамка му…“ Баща му в гаража изпсува, после подвикна:
— Грей? Ти ли си… ела да ми помогнеш, за Бога!
Грей се поколеба. След словесната престрелка вечерта нямаше желание за втора серия посреднощ. През последните две години се бяха разбирали що-годе добре, намерили бяха обща почва след отколешното си отчуждение. Но от месец резултатите от когнитивните тестове на баща му пак бяха започнали да се влошават и това, изглежда, връщаше до болка познатата нетърпимост в нрава на иначе мълчаливия възрастен мъж.
— Грей!
— Ей сега! — Хвърли боклука в отворените контейнери, а кошчето с бутилките остави на земята до тях. Стегна се вътрешно и тръгна към отворената врата на гаража.
Миризмата на талашит и смазочно масло му напомни за по-лоши дни. „Върви да донесеш колана, лайно такова… Следващия път добре си помисли, преди да ми пипаш инструментите… Или ще почнеш да мислиш с главата си, или с бой ще ти го набия в тъпата тиква…“ Баща му беше коленичил на пода и събираше разпилени дребни пирончета в стара консервена кутия. От лявата му ръка капеше кръв.
Грей влезе и баща му обърна глава към него. Под силната флуоресцентна светлина семейната прилика изпъкваше още повече. Сините очи на баща му сивееха също като тези на Грей. Лицата и на двамата бяха насечени от ъгли и падини, като печат за уелския им произход. От това не можеше да избяга. Все повече заприличваше на баща си. Дори косата му го предаваше — сиви кичури се промъкваха сред черното.
Грей кимна към окървавената ръка на баща си и махна към мивката.
— Иди да се измиеш.
— Не ми казвай какво да правя.
Грей отвори уста да спори, но в последния миг се отказа и вместо това се наведе да му помогне.
— Какво стана?
— Търсех винтове за дърво. — Баща му махна с порязаната си ръка към работния тезгях.
— Но това са пирони.
Баща му го стрелна с поглед.
— Браво бе, Шерлок. — В очите му напираше едва сдържан гняв, но Грей знаеше, че този път гневът не е насочен към него.
Затова не каза нищо, а само се зае да събере пироните в консервената кутия. Баща му гледаше ръцете си — едната окървавена, другата не.
— Татко?
Едрият мъж поклати глава, после каза тихо:
— По дяволите…
С това Грей нямаше намерение да спори.
Когато Грей беше малък, баща му работеше в тексаските петролни полета. Загуби единия си крак до коляното при трудова злополука и това го превърна освен в инвалид и в домакиня. Грей пък се беше превърнал в основна мишена на гнева и объркването му: никога не беше на нужната висота и така и не оправда надеждите на баща си.
Сега гледаше как баща му се взира в ръцете си и постепенно осъзна една трудна истина. Може би през цялото време гневът на баща му е бил насочен навътре. Като сега. Негодувал е не толкова срещу неоправдалия надеждите му син, а срещу самия себе си, мразел се е, че не е бащата и мъжът, който е искал да бъде. А сега коварната болест отнемаше и последните останки от самочувствието му.
Грей затърси някакви подходящи думи на утеха.
Преди да ги е намерил обаче, рев на мотоциклет прекъсна размишленията му. По улицата изпищяха гуми.
Грей стана и сложи консервената кутия на пейката. Баща му напсува тъпия моторист, качил се пиян на мотора си след запой по случай празника. Въпреки това Грей протегна ръка и изгаси лампите.
— Какво…
— Клекни! — нареди Грей. Нещо не беше наред…
Моторът се появи, черна и мощна „Ямаха V-макс“. Двигателят изрева, гумите се хлъзнаха странично. Предният фар беше изключен. Точно това беше изправило Грей на нокти. Светлината от фара трябваше да залее улицата още преди да се чуе мощният рев на двигателя. Моторът се движеше без светлини.