И да си върне кораба.
За момента обаче беше попаднал в собствения си капан.
Плана им за бягство го беше измислил сомалиецът. Вместо да се спуснат по някое от централните стълбища към снабдителния док, се отправиха към входа за горните балкони на триетажния театър. А сега слизаха през салона обратно към нивото, където са намираше снабдителният док.
Централният вход на театъра се намираше точно срещу дока. Делеше ги един коридор. Няколко крачки на бегом и щяха да кажат сбогом на тази лудница.
При последните няколко стъпала Девеш си помогна с бастуна.
Сомалиецът вдигна ръка и тръгна към вратата.
— Останете там. Нека първо видя дали е чисто. — Чернокожият мъж стискаше пистолет.
Открехна вратата и надникна с насочен навън пистолет. Изчака няколко секунди, после отвори вратата още малко, обърна се и каза с облекчение:
— Чисто е.
Девеш направи крачка към него… и изведнъж някакво движение зад рамото на мъжа го накара да спре. Окичен с пера канибал изскочи от сянката на входа към снабдителния док.
С опънат лък.
Едрият сомалиец, изглежда, долови нещо в изражението на Девеш и откри стрелба на сляпо още преди да се е обърнал докрай към коридора.
Три куршума попаднаха в гърдите на канибала и той падна с крясък.
Но преди това беше пуснал тетивата.
Стрелата прониза гърлото на сомалиеца и щръкна от тила му като кървав език. Той залитна и се строполи на колене. Пистолетът му още сочеше към вратата.
Но канибалът не помръдна повече, а коридорът тънеше в тишина.
Девеш разбра, че не бива да изпуска шанса, и хукна към сомалиеца.
— Помогнете ми — изхърка той, очите му бяха присвити от болка. Опря се на една ръка, за да не падне. Другата трепереше, сгърчена около дръжката на пистолета.
Девеш изрита ръката, с която се подпираше сомалиецът, и той падна назад. При срещата си с полирания паркет върхът на стрелата изпука. Девеш натисна с коляно рамото на ранения мъж и захвърли бастуна си настрана. Трябваше му по-добро оръжие. Дръпна пистолета от ръката на сомалиеца.
Но якият мъж не го пусна, пръстите му се сгърчиха от ярост и болка.
— Пусни! — Девеш натисна с коляно забитата в гърлото му стрела.
Силен трясък отвлече вниманието му.
Вратите от другата страна на салона се бяха отворили рязко. Девеш измъкна пистолета и се обърна. Някой тичаше с бързи ситни крачки и развяваше след себе си коприна, омазана с кръв.
— Сурина!
Но Сурина не беше сама.
Преследваше я рояк обезумели гладни същества. Изливаха се след нея. Нямаха край. Някои се спъваха, падаха и скачаха отново на крака, освирепели. Но самият им брой ги забавяше.
Девеш се изправи, едновременно облекчен и ужасен.
Не искаше да е сам.
Сурина стигна до него и посегна към пода в движение. Грабна захвърления бастун и измъкна скритата в него сабя.
Девеш хукна към отворената врата.
— Насам!
Стиснал в две ръце пистолета, той прескочи стенещия сомалиец. Ако не друго, тялото му можеше да отвлече вниманието на преследвачите.
И изведнъж Девеш усети остра болка в свивките на коленете си.
Пристъпи стреснато напред… но краката му внезапно бяха изгубили способността си да го държат. Той се свлече на колене до вратата, падна на една страна и изпусна пистолета. Болката го прободе до мозъка на костите. С крайчеца на очите си видя как Сурина се изправя зад него. Държеше сабята сведена настрани, от върха й капеше кръв.
Девеш се опита да стане. Но краката не го слушаха. Кръв течеше по прасците му. Когато Сурина се плъзна покрай него, Девеш най-после осъзна какво е станало. Тая кучка беше срязала сухожилията на коленете му.
Сурина изтича през коридора и хлътна в тъмния вход за дока.
— Сурина!
Опита се да пълзи на ръце, влачеше крака.
Ако успееше да стигне до пистолета…
Ала след миг нечии пръсти се впиха в плътта му, привлечени от кръвта. Той чу агонизиращия крясък на сомалиеца зад себе си. А после го повлякоха към доскорошния му спътник. Девеш забиваше пръсти в пода, хлъзгаше се в собствената си кръв, трескаво търсеше нещо, за което да се хване, някаква последна милост…
Не откри нищо.
05:45
Под съпровода на писъци и изстрели откъм коридора горе Лиза настигна Монк в края на стълбището. От влажния вятър я побиха тръпки.