Жената вдигна ръка. Кожата й сякаш улови лунната светлина. Обаче… обаче луна нямаше.
Побиха го тръпки, но той не позволи на това да го разсее. Имаше си задача. Отговорите щяха да почакат.
Един от канибалите изтича и избута дългата лодка в плитчините край брега. Изправи се и махна на жената. Тя тръгна към него, качи се в лодката и седна тромаво отзад.
Застанал зад кърмата, канибалът се наведе да избута лодката към приближаващия се скутер.
А той зави плавно, така че десният борд да е успореден на плажа, и уби скоростта си на шест-седем метра от брега Страничният люк вече беше отворен. Някакъв мъж стоеше при отвора. Идеално. Ракао се прицели и стреля.
05:51
Монк подскочи стреснато.
Стоеше при отворения люк и гледаше безпомощно как канибалът зад лодката на Сюзан се свлича във водата. Тялото му се удари в лодката и я тласна към тях.
Последва истинска канонада, в тъмната джунгла запроблясваха огнени искри.
Друг канибал залитна, улучен в гърдите и рамото, и протегна ръка към Сюзан, с надеждата, че неговата царица може да го спаси. Но следващият куршум го улучи в главата и той падна на пясъка.
Това беше капан… и Сюзан беше примамката.
Куршуми обсипаха и „Морска стрела“ и Монк се дръпна от люка. Райдър изпсува. Монк се хвърли към задната седалка да вземе автомата.
Но отвън някой извика силно и стрелбата секна.
В последвалата тишина Монк изпълзя към люка.
Мъж с татуирано лице стоеше до колене във водата. Ракао. С копие в едната ръка и зигзауер в другата. Дулото на пистолета сочеше тила на Сюзан, която седеше присвита в задния край на полюляващата се върху водата лодка.
Очите й, грейнали в мрака, се взираха ужасено в Монк.
Ракао извика на английски:
— Изключете двигателите! Оръжията хвърлете във водата! После, един по един, искам да скочите и да заплувате към мен.
Монк се обърна.
— Лиза, ела с мен. Райдър, не изключвай двигателите.
Когато ме чуеш да викам „тръгвай!“, настъпи газта до ламарината и се омитай. Лиза се опита да откопчае предпазния колан, но пръстите не я слушаха. Накрая все пак успя, стана и мина назад. Монк хвана пушката си за приклада и я протегна през отворения люк. Единичен куршум рикошира от корпуса на „Морска стрела“. Ракао извика ядосано на стрелеца. Явно не искаше да повреждат излишно стоката. Определено отбираше от ценни неща.
Монк се показа през отвора на люка. Държеше пушката си изнесена настрани, другата си ръка беше вдигнал високо. Лиза прошепна зад него:
— Какво правиш?
— Ти просто бъди готова — измърмори той.
— За какво?
Нямаше време да й обяснява.
Ракао пристъпи малко по-навътре във водата. Дулото на пистолета му беше на трийсетина сантиметра от тила на Сюзан. Носът на лодката сочеше към „Морска стрела“ и стърчеше леко нагоре заради тежестта на Сюзан при кърмата.
Монк извика:
— Излизаме!
И като доказателство за готовността си метна пушката във водата — наляво и във възходяща дъга. Оръжието се превъртя във въздуха. Както се беше надявал, очите на Ракао инстинктивно се извърнаха да го проследят.
В същия миг Монк изскочи от люка, високо, сякаш скачаше от ръба на басейн. Но вместо да цопне във водата, падна върху щръкналия нос на кануто. Тежестта му натисна носа към дъното, а кърмата се изстреля нагоре като катапулт.
Сюзан прелетя над главата на Монк… право към „Морска стрела“.
Ракао стреля, но задният край на лодката закачи ръката му и пистолетът изхвърча във въздуха.
Монк чу как Сюзан пльосва във водата някъде зад него.
А после лодката пльосна във водата, Монк пък се пльосна по очи на дъното й. Надигна се на лакът. Мярна краката на Сюзан — Лиза я дърпаше през страничния люк на „Стрела“.
„Браво!“
Монк изкрещя с цяло гърло:
— Райдър! Тръгвай!
Но „Морска стрела“ продължи да се полюшва кротко на мястото си.
Монк понечи да извика отново… и лодката се разклати, Ракао се беше прехвърлил през ниския борд и вече се изправяше. Лодката се люшна, но пиратът с лекота запази равновесие. А после вдигна с две ръце копието и го засили към Монк.
Монк реагира инстинктивно. Посегна да хване копието в опит да блокира смъртоносния удар. Пръстите на протезата му се стегнаха като менгеме около метала.