Ракао залитна назад и разплиска водата, болката в счупената ръка го прониза до мозъка на костите.
Беше ли свършил работа зарядът?
Отговорът дойде по най-неприятния начин — във вид на остра болка в едното бедро, сякаш от саблен удар. Хитинови куки се забиха в месото му. Ракао се дърпаше отчаяно, а създанието го влачеше навътре в лагуната. Чудовището подаде главата си над повърхността и завъртя към него голямото си око.
Ракао замахна с копието. Може да нямаше повече заряд, но пък върхът му беше остър. Усети как острието потъва дълбоко. Захватът върху крака му се стегна спазматично за миг, после се охлаби.
Доволен, Ракао отново заотстъпва назад.
Ала водите наоколо му внезапно разцъфнаха с цветовете на дъгата — множество сини и зелени ивици сред алено море. Глутницата беше чакала в засада. Гневът в светлинните сигнали беше очевиден. Сепиите обикаляха около него като цветен водовъртеж.
Нещо се удари в крака му. Зъби се забиха в глезена му.
Ракао разбра, че това е краят.
Бяха твърде много.
Хората му нямаше да стигнат до него навреме.
Погледна към отдалечаващата се лодка, пусна копието и Посегна към презраменния си кобур. Никога не го сваляше. В кобура нямаше пистолет. Само застраховка. Той завъртя Т-образната дръжка, която стърчеше от кобура, и извади иглата.
Дебело пипало се уви около кръста му и впи куките си в плътта му.
Щом той не можеше да избяга, поне щеше да повлече и други със себе си.
Вкара иглата докрай миг преди десетки, стотици сякаш пипала да разкъсат водната повърхност като жадни за кръв камшици. Стовариха се отгоре му от всички посоки, разкъсаха дрехите, после плътта му, подкосиха краката му. Повлякоха го към дъното. Дясното му ухо увисна като парцал, после едно пипало го откъсна.
Но дори и така Ракао чу експлозиите, които разтърсиха горния свят, а след миг тътенът им блъсна водата и го настигна, докато чудовищата го влачеха към дъното.
05:57
Лиза гледаше огнените експлозии, цъфнали по височините на острова. Отначало ги взе за светкавици, но взривовете избухваха последователно по протежение на височинния периметър.
— Какво става, по дяволите? — извика Райдър.
Цели участъци от покривната мрежа започнаха да се свличат сред пламъци.
— Някой взривява мрежата! Ще падне цялата! Райдър изруга.
Експлозиите продължаваха. Пожари осветиха небето и плъзнаха в джунглата. Ако не увеличаха скоростта, за да стигнат навреме до изхода на лагуната, мрежата щеше да ги затисне.
— Трябва да излетя! — извика Райдър. А това беше проблем.
05:57
Последователни взривове огряха горния ръб на вулканичния остров.
Монк веднага разбра какво става.
Мрежата…
„Морска стрела“ увеличи рязко скоростта си в опит да надбяга експлозиите. Издигна се на десетина сантиметра над водата, преминала към скорост за излитане.
Но люлеещият се Монк нарушаваше баланса й и я накланяше на една страна. Пръстите на краката му забърсаха водата. Райдър внесе корекции в режима и уби скоростта. Лодката цопна обратно във водата, подскочи, после продължи нормално напред.
Нажежена болка се стрелна по счупения крак на Монк, но той не пусна реброто, за което се държеше.
Не би могъл дори да искаше. Копието на Ракао беше изпържило електрониката на протезата му и веригите бяха дали на късо малко след като Монк се хвана за крилото. И сега висеше като телешки бут на месарска кука.
Изви се, за да вижда експлозиите. Цялата задна половина на мрежата се беше свлякла, огнени отломки падаха във водата заедно с поройния дъжд.
И с всяка експлозия поразените участъци се умножаваха.
Монк погледна към изхода на лагуната — тясната пролука във вулканичната стена. „Морска стрела“ трябваше да стигне до пролуката, преди експлозиите да опишат пълен кръг около вулканичния ръб и да стоварят цялата мрежа върху езерото. Опита се да прецени шансовете им. Не бяха добри. А с телешкия бут на едното крило — никакви.
— Можеш ли да прибереш крилата? — извика Лиза на Райдър.
Ако успееха да придвижат Монк по близо до страничния люк, щяха да го издърпат вътре и после отново да разгънат крилата. При това без да забавят скоростта.
Райдър попари и тази й надежда.