Грей вървеше в крак с монсеньора.
— Не са ли ги завладели таите, които унищожили цялата древната кхмерска цивилизация?
— Да, но много историци и археолози смятат, че нашествието на таите се е явило като вторично поражение, че кхмерската цивилизация вече е била отслабена значително от други фактори. Една от теориите гласи, че кхмерите постепенно възприели по-миролюбива форма на будизма и в резултат на това военната им мощ отслабнала. Според друга теория сложната напоителна система, която поддържала икономиката на цялата империя, постепенно се задръстила с наноси заради лоша поддръжка, отслабила града и го направила уязвим за външно нашествие. Има обаче и исторически данни за повтарящи се, системни чумни епидемии.
Грей си представи Града на мъртвите, както го описваше Марко Поло. Вървяха по осеяна с трупове земя, обрасла сега с палми и бамбук. Природата се беше завърнала и бе заличила издигнатото от човека.
— Знаем, че Ангкор го е имало и след посещението на Марко Поло — продължи Вигор. — Има един великолепен пътепис на китайския пътешественик Жоу Дагуан, датиращ цяло столетие, след като Марко е минал оттук. Което навежда на мисълта, че лекарството, предложено на Марко, все пак е помогнало на империята да оцелее. Макар че източникът на вируса явно не е бил унищожен и е продължил да предизвиква нови епидемии, като постепенно е отслабвал царството. Дори и таите не останали в Ангкор, след като го завладели. Оставили огромната инфраструктура на милостта на джунглата. Защо обаче? Дали пък историите за чумата не са ги изплашили? Дали не са си плюли на петите, убедени, че целият район е прокълнат?
— Излиза, че източникът може още да е тук, така ли? — попита Сейчан.
Вигор сви рамене.
— Отговорът е в Байон. — И посочи една пролука в тъмната гора.
Право пред тях се издигаше планина от пясъчник, нашарена от утринното слънце с лъскави кръпки влага и дълбоки сенки. Ограждаха я по-малки върхове, скупчени един в друг, сливащи се в пръстен от зъбери. Храмът приличаше на нещо органично, помисли си Грей, на термитник може би, на порутен град, сякаш вековете дъжд бяха стопили пясъчника в тази надупчена и разтекла се маса.
После облак закри слънцето, сенките потъмняха и се преместиха. От безформената маса изведнъж се появиха гигантски каменни лица, напираха със загадъчните си усмивки от всяка възможна повърхност, вперили очите си във всички посоки. Първоначалният пръстен от зъбери се раздели на десетки кули, които се издигаха на различни нива, но всичките скупчени и сгушени една в друга, всичките украсени с огромни изображения на същото лице — лицето на Локесвара.
Вигор измърмори:
— „Под светлика на пълната луна величествена планина се издигаше над гората, с хиляди изсечени в склоновете й демони“.
Грей настръхна. Монсеньорът цитираше текста на Марко Поло. Откъсът разказваше за мястото, накъдето се отправил брат Агреер, когато Марко го видял за последно — към планина с изсечени в нея лица. Краката му изведнъж натежаха от първичен страх и той неволно забави стъпките си. Отърси се от вцепенението и продължи напред.
Бяха последвали дотук следата, оставена от Марко Поло… сега беше време да поемат по стъпките на неговия изповедник. Но къде беше отишъл брат Агреер?
06:53
Колкото повече надвисваше над тях храмът, толкова повече се умълчаваха. Не можеха да отделят поглед от приближаващите се руини и Вигор се възползва от случая да прецени с поглед спътниците си. Откакто бяха слезли от пикалите пред Ангкор Том, между Грей и Сейчан се долавяше силно напрежение. И преди не бяха първи приятели, но помежду им винаги бяха прехвърчали искрите на сексуално привличане и някаква странна близост. И макар да спореха все така разгорещено, през последния ден физическото разстояние между двамата се беше скъсило, сякаш всеки беше допуснал другия в личното си пространство.
Макар че едва ли го съзнаваха.
Но откакто слязоха от пикалите, картинката беше друга, сякаш полярността на вътрешните им магнити се беше променила и вместо да ги привлича, вече ги тласкаше в противоположни посоки. Стояха настрани един от друг. Грей мяташе тежки погледи към Сейчан всеки път, когато тя му обърнеше гръб, тя пък беше надянала отново каменната си маска със стиснати устни и присвити очи.