Той махна с ръка.
— Всичко това е дело на майката природа.
— Какво имаш предвид?
— Това пред очите ти е слузеста плесен, приятел. Съставена от цианобактерии, древен предшественик на съвременните бактерии и водорасли. Преди три милиарда години плесените от този вид процъфтявали из целия световен океан. И сега се появяват отново. Точно затова ме повикаха. Този вид организми са по моята част. От години изучавам подобни цъфтежи в близост до Големия бариерен риф, и по-точно един вид, наречен „огнена трева“. Смесица от водорасли и цианобактерии, които могат да покрият площ колкото футболно игрище, докато ти си изядеш обяда. И изпускат десет различни биотоксини, достатъчно силни да ти покрият кожата с циреи. Когато изсъхнат пък, се разпадат на прах, който изгаря като лютив спрей за самоотбрана.
Монк си спомни ужасяващата картина на Селището, най-големия град на острова. Намираше се недалеч от залива, по пътя на търговските ветрове.
— И казваш, че тук се е случило същото?
— Или нещо подобно. Огнената трева и цианобактериите се появяват във всички океани. От фиордите на Норвегия до Големия бариерен риф. Риба, корали и морски бозайници умират, а тези древни плесени, и покрай тях и отровните медузи, процъфтяват. Все едно еволюцията е дала на заден ход и океаните се разпадат към първичната супа. И само ние сме си виновни. Изпускане на почвени торове, индустриална химия и отходни канали тровят делтите и естуарите на реките. Безконтролният риболов през последните петдесет години е намалил популациите на големите риби с деветдесет процента. А климатичните промени затоплят и окисляват водата, намаляват способността й да задържа кислород и така задушават морските твари. Убиваме моретата с такова темпо, че скоро и да искаме, няма да можем да поправим стореното.
Поклати глава и плъзна поглед по мъртвите риби.
— Това тук е само предвестник. Морето е на път да се върне към състоянието си отпреди сто милиона години, когато е бъкало от бактерии, токсични водорасли и отровни медузи. Такива мъртви петна има по целия свят.
— Но какво е предизвикало това тук? Граф поклати глава.
— Нова, неидентифицирана слузеста плесен. Нещо, което не познаваме, и точно това ме плаши. Морските биотоксини и невротоксини и без това са най-силните отрови на света. Някои са толкова страшни, че дори не сме в състояние да ги копираме. Знаеш ли, че сакситоксинът, произвеждан от бактерия в определен вид ракообразни, е класифициран от ООН като оръжие за масово поразяване?
Монк изгледа с гримаса брега.
— Майката природа понякога е голяма кучка, а?
— Най-страшният терорист е тя, приятел. И ще е добре да не я ядосваме прекалено.
Срещу това Монк нямаше какво да каже.
След края на лекцията по биология Монк се наведе да помогне с набора за събиране на проби. Ръкавиците на костюма му пречеха, а дори и без тях не беше от най-сръчните, заради безчувствената си лява ръка. Осакатен при предишна мисия на Сигма, сега той носеше петопръста протеза, последна дума на технологиите, натъпкана до пръсване с последните електронни джаджи на АИОП, но синтетиката и биоелектрониката не можеха да заместят истинската ръка. Изруга под нос, когато изпусна една спринцовка на пясъка.
— Внимавай — предупреди го Граф — да не си пробиеш костюма. Токсичните замервания показват спад, вярно, но по-добре да внимаваме.
Монк въздъхна. Какво ли не би дал да се измъкне от този маймунски костюм, да се върне на кораба и да работи със собственото си оборудване. На път за острова беше уредил да му доставят по въздух пълен набор криминологично оборудване, което да го чака на борда. Ех, да беше там сега.
Но преди това трябваше да съберат лабораторни проби. И то много. Кръв, тъкан и кост. От риби, акули, сепии, делфини.
— Странна работа — измърмори Граф, стана и огледа плажа. Монк също стана.
— Какво има?
— Едно от най-разпространените животни на острова е Geocarcoidea natalis.
— Което на английски ще рече?
— Говоря за червения земен рак от остров Рождество.
Монк огледа отрупаната с трупове крайбрежна ивица. Беше прочел това-онова за местната флора и фауна. Червеният земен рак, достигащ размерите на голяма чиния, беше звездата на острова. Ежегодната му миграция беше едно от чудесата на естествения свят. Всеки ноември, в точно определен спрямо лунния цикъл ден, милиони раци се втурваха лудешки от джунглата към морето въпреки атаката на морските птици и се опитваха чрез оцеляването си в тази неравна борба да докажат правото си на чифтосване.