Тръгнаха към последния етаж по едно от тесните задни стълбища — по-надолу беше запречено от изтърбушен контейнер за боклук.
Това би трябвало да отреже пътя на преследвачите им.
Басово ръмжене опроверга надеждата им. Шум от бързи меки стъпки долетя откъм долната площадка, от другата страна на контейнера.
И двамата замръзнаха.
— Какво подуши, малката? — чу се нечий хриплив глас. Чуха се и стъпки. Лъч на фенерче пролази нагоре.
Хариет и Джак се долепиха до стената. Ръмженето премина в лай.
— Хайде, иди горе. Промуши се оттук.
Джак бутна Хариет нагоре. Двамата забързаха тихо по стълбите.
Под тях ръмженето беше утихнало до тежко дишане, придружено от трескаво дращене на нокти.
— Готово — обади се отново гласът. — Хайде, изкарай ги оттам. Аз ще заобиколя. — Гласът се отдалечи. Явно мъжът беше тръгнал да търси обходен маршрут. Чу се пукот на радиостанция и няколко неясни фрази — мъжът се обаждаше да докладва за находката си.
Щяха да пратят кучетата на горното ниво.
Докато Хариет и Джак тичаха към вратата на следващата площадка, зад тях отекна остър лай, победоносен и свиреп. Нещо голямо летеше по стълбите.
— Бягай, Хариет — викна Джак.
Тя хукна колкото я държаха краката и най-после стигна площадката. Вратата към последния етаж беше само на метър от нея, затворена. Зад нея Джак се спъна в тъмното и падна. Пистолетът се хързулна и спря до краката на Хариет. Тя се наведе и го грабна. Докато се изправяше, някаква светлина привлече погледа й към малкото прозорче на стълбищната врата.
Лъчи на фенерчета прорязваха мрака на последния етаж.
Чу се гласът на Анишен: — Ще претърсим това ниво и ще се спуснем надолу. Няма га ни се измъкнат.
Хариет се обърна. Джак тъкмо се изправяше. Тъмен силует се появи откъм долната площадка и се стрелна към съпруга й с ръмжене.
Хариет вдигна пистолета. Ако стреляше обаче, Анишен щеше да чуе. Похитителите им щяха да разберат къде са и да нахлуят тук след секунди.
Колебанието й продължи твърде дълго.
Със свирепо ръмжене кучето се хвърли върху съпруга й.
07:58
Ангкор Том Сейчан гледаше как Грей обикаля централния олтар.
Минали бяха почти двайсет минути, докато открият пътя към централното светилище на третия етаж в храма Байон. Разположеният на площ от десет акра комплекс беше истински лабиринт от тъмни галерии, облени в слънчева светлина вътрешни дворчета, стръмни проходи и дълбоки ями. Ниските тавани ги принуждаваха да навеждат глави, някои от проходите бяха толкова тесни, че се налагаше да вървят в колона по един и с рамото напред, а много от коридорите не водеха никъде.
Докато открият малкото вътрешно светилище, всички бяха потънали в прах и пот. Въпреки ранния час въздухът бързо се сгорещяваше, а влажността изцеждаше допълнително силите им. Но поне бяха стигнали целта си.
— Нищо няма тук — сърдито се обади Насър.
Този тон, а и стойката му й бяха познати. Насър започваше да губи търпение. Освен ако не отбележеха значим напредък в най-близко време, едва ли щеше да спази думата си и да изчака до обяд. Сейчан не мислеше, че разполагат с повече от един час. След това Насър щеше да сложи край на цялата история, като нареди на пионките си да убият родителите на Грей. Тях пък щеше да екзекутира лично. И да продължи да изпълнява задачата си.
Практичен както винаги.
Без грам въображение.
Факт, който го правеше скучен любовник.
Грей правеше третия си кръг около олтара. Лицето му се беше изопнало, целият беше покрит с прах и мръсотия, черната му коса беше полепнала по челото му и стърчеше на къси влажни кичури. На врата му, където един от хората на Насър го беше фраснал с дръжката на пистолета си в хотела, се беше спекла засъхнала кръв.
И все така избягваше да поглежда към нея.
Това я вбесяваше, най-вече защото й причиняваше болка, а тя мразеше да страда за каквото и да било. Търсеше убежището от студено безразличие, което бе обитавала така удобно в миналото, безразличие, което й позволяваше да спи с Насър, щом това беше необходимо, за да постигне целта си. Така, както беше обучена.
Насочи вниманието си към охраната. Крайно време беше да заложи на прагматизма и да измисли някаква стратегия за бягство. Охраната беше предимно от местни хора, сред които много бивши войници от армията на червените кхмери, привлечени от Гилдията след падането на жестокия диктатор Пол Пот. Тях не биваше да подценява. Именно те охраняваха четирите изхода на камерата, по един във всяка от основните посоки на компаса. Други бяха заели позиции в широк кръг из комплекса, за да връщат туристите, отправили се в тяхната посока.