— Чел съм, че тук е имало гигантска статуя на Буда — каза монсеньорът, настигна Грей в поредната му обиколка около олтара и махна към двете четириъгълни плочи, които се извисяваха една над друга, свързани с каменни стъпала. — Но когато местните възприели хиндуизма, статуята била смъкната от пиедестала й и хвърлена в широкия кладенец, край който минахме по пътя насам.
Единствената друга украса в каменната стая бяха поредните четири изображения на богинята Локесвара. Само че тези лица бяха обърнати навътре и гледаха към олтара и липсващата статуя на Буда. Ковалски се облегна на едно от лицата и погледна нагоре.
Великата централна кула на Байон се издигаше на четиридесет метра над тях. Издълбана в средата й като комин квадратна шахта стигаше до самия й връх. Слънцето, проникващо през нея, беше единственият източник на светлина.
— Тук трябва да е — каза Грей и най-после спря да обикаля олтара. — Оттук трябва да има път надолу.
— Надолу до къде? — попита Насър. Грей посочи монсеньора.
— Вигор спомена, че основите на кулата са заровени под земята. Дълбоко. Трябва да намерим път до тези подземни помещения. Бас държа, че под олтара ще намерим нещо интересно.
— Защо смяташ така? — попита Вигор.
Грей се позабави с отговора и колебанието му не убягна на Насър.
— Току-що удари следващият кръгъл час. — Насър почука с пръст по часовника си. — Часовникът тиктака, командире.
Грей въздъхна.
— Барелефът, който видяхме. Онзи с разпенването или биенето на млякото. Всеки детайл от историята има значение. Змията, разпененото море, отровата, заплахата за цялото мироздание, светещият оцелял. Само едно нещо прави изключение. Просто не се връзва с останалите.
— Кое? — попита Насър.
Сейчан видя, че Грей не иска да говори за това. Примижаваше неохотно при всяка дума.
— Костенурката — каза той накрая. Вигор се почеса по брадичката.
— Костенурката от барелефа символизира бог Вишну, или по-скоро негово въплъщение. Във формата на костенурка той имал грижата да крепи планината Меру, за да не потъне, докато боговете и демоните я лашкали напред-назад.
Грей кимна.
— Костенурката е изобразена под планината. Защо костенурка обаче? — Наведе се и започна да чертае нещо в прахта върху олтара. Скицира заострена планина над извита като сплескан купол черупка.
Почука с пръст по черупката.
— На какво ви прилича това?
Вигор се приведе да погледне отблизо.
— На пещера. Погребана под основите на планината. Грей вдигна поглед към огряната от слънцето шахта.
— А кулата тук символизира планината от барелефа.
— Смяташ, че под кулата има пещера? Под основите й? — попита Сейчан.
Той я изгледа косо, само за миг, после отклони поглед и отговори:
— Има само един начин да разберем — като се спуснем до основите. И там да потърсим вход към пещерата. Насър се намръщи.
— И какво й е толкова важното на тази пещера? — Може тя да е източникът на вируса — каза Вигор. — Може да са отворили тази пещера, когато са копаели изкопа за основите, и така да се пуснали на свобода нещо, което е било погребано там.
Грей въздъхна уморено.
— Много болести са се появили, след като човечеството е прониквало в нови, девствени територии. Жълтата треска, маларията, сънната болест. Дори СПИН се появи при строежа на шосе в отдалечен район на Африка и наводни света с вирус, който хилядолетия наред е живял само в телата на няколко маймуни. Така че нищо чудно и тази болест да е излязла на бял свят, когато кхмерите са населили района на Ангкор и са почнали да го култивират.
Разтърка врата си. Не сваляше очи от Насър.
Погледът му беше мъничко по-напрегнат от необходимото.
Сейчан усети, че Грей все още премълчава нещо, и отново погледна стилизираната пиктограма върху олтара. Планината и черупката представяха кулата и пещерата. Имаше ли и друго обаче? И изведнъж се сети.
Самата костенурка.
Разбира се…
Вдигна очи и погледна Грей.
Той, изглежда, усети погледа й. Обърна се към нея, уж небрежно, но очите му я пронизаха. Разбрал беше, че се е досетила какво е премълчал. И искаше от нея да запази мълчание.