Грей стисна зъби, за да не й отговори както му се искаше. Сейчан си играеше с живота на родителите му.
Тя му хвърли кос поглед, сякаш бе доловила гнева му. Следващите й думи прозвучаха по-твърдо:
— Трябва да се запиташ едно нещо, Грей. Защо? Защо Насър блъфира?
Грей спря да стиска зъби. Въпросът беше добър. Сейчан бръсна с ръка неговата. Той понечи да й отвърне със същото, в знак че оценява казаното от нея. Но тя вече бе минала напред.
Насър ги заведе обратно в централното светилище. Хората му здравата се бяха потрудили. В масивната двойна плоча от пясъчник бяха пробити дълбоки дупки. От тях се подаваха жици, които се събираха в преплетен сноп. При четирите изхода стояха мъже с червени пожарогасители на гърбовете.
Грей се намръщи. Не би трябвало да очакват пожар. Всичко тук беше от камък.
Насър се обърна към един дребен мъж с намотана през едното рамо жица и елек с множество джобчета за инструменти, който явно ръководеше взривните работи. Мъжът кимна.
— Готови сме — обяви Насър.
Изведоха ги през западния изход и ги накараха да минат зад един ъгъл.
Вигор се опита да възрази:
— Експлозията може да срине цялата кула отгоре ни.
— Знаем това, монсеньор — каза Насър, вдигна радиостанцията към устните си и даде заповед да започват.
След миг силен бумтеж като от гръмотевица отекна болезнено в гърдите и ушите на всички. Еднократен. Придружен от ярка светлина. А после ги обгърна силна лютива миризма, която изгаряше лигавиците на носа и гърлото.
Вигор се закашля. Грей размаха ръка пред лицето си.
— Какво беше това, по дяволите? — попита Ковалски и се изплю ядно в един ъгъл.
Насър не му отговори, а ги поведе обратно.
Напред вървеше един от мъжете с пожарогасителите — беше с маска. От дюзата се ливна пенеста струя и заоблива пода, стените и тавана. Тесният проход се изпълни с облак фин прах, който полепна по всичко.
Насър ги поведе към светилището.
Още мъже с пожарогасители се насочиха към помещението напред. Благодарение на общите им усилия гледката през входа скоро съвсем се замъгли. Грей едва различаваше силуетите на четиримата „пожарникари“.
Насър спря и даде знак на пленниците да изчакат.
След още половин минута пръскането спря и прахта бързо се слегна. Помещението постепенно се появи пред погледите им. Откъм шахтата се лееше слънчева светлина.
Насър ги поведе напред.
— Неутрализираща основа — обясни той, като размахваше ръка пред лицето си.
— И какво неутрализира? — попита Грей.
— Киселина. Взривното устройство се състои от запалителен заряд плюс корозивна киселина. Измислили са го китайците, когато строили язовира „Трите клисури“. Минимален трус при максимално разрушение.
Грей влезе след Насър в светилището и ахна.
Стените бяха покрити с бяла пудра, но тя не можеше да скрие драстичната промяна. Четирите лица на богинята изглеждаха стопени. От благородните образи нямаше и помен. Подът беше обгорен по подобен начин, сякаш някой го беше обработил с горелка до последния сантиметър.
Олтарът в средата на стаята беше сцепен на няколко парчета. Един от ъглите му липсваше — явно беше пропаднал надолу.
Което означаваше, че под олтара наистина има празнина.
В голямата си част обаче плочите все още се държаха.
Друг член на екипа по взривовете влезе в помещението с огромен чук в ръка. Насър му даде знак да се хваща на работа. Появи се още един, повлякъл пневматичен чук.
За всеки случай.
Първият замахна с чука към центъра на плочата. При удара се разхвърчаха искри и след миг масивната каменна плоча поддаде.
Олтарът се срина в дупка на пода.
10:20
Сюзан изпищя и изви гръб в болезнена дъга.
Лиза се завъртя уплашена назад. Беше се взирала към зеленикавата шир на голямото езеро долу, докато „Морска стрела“ се снижаваше за кацане. Плаващо селце се носеше на известно разстояние от брега, истинско струпване от джонки и къщи-лодки.
Там трябваше да се скрият според указанията на Пейнтър. Рибарското селце беше на трийсет километра от Ангкор. Далеч от опасността.
Лиза посегна да откопчае предпазния си колан, пришпорвана от писъците на Сюзан. Освободи се и залитна към задната седалка.
Сюзан се мяташе трескаво и викаше: