Грей се просна по корем върху каменната буза, протегна ръка и опипа с пръст тъмната зеница.
— Какво правиш? — извика отгоре Насър.
— Има дупки! Пробити са в очите, там където би трябвало да са зениците. Нищо чудно да минават през цялата плоча.
Грей погледна нагоре. Слънчевата светлина се лееше през отвора на кулата и след премахването на олтара светлинният сноп стигаше безпрепятствено до скритото долу лице.
Но дали не стигаше и по-надолу?
Покатери се по лицето и легна по корем отгоре му. Опита се да надникне в зеницата на каменната богиня. Затвори другото си око и сви шепи около изпъкналата очна ябълка. Минаха няколко секунди, докато зрението му се адаптира към тъмнината.
Далеч долу, осветена от лъчите, минаващи през другата зеница, се виждаше потрепваща вода. Езеро или вир на дъното на пещера. Грей лесно можеше да си представи захлупеното с купол пространство като вътрешността на черупка. Черупка на костенурка.
— Какво виждаш? — извика Насър.
Грей се превъртя на гръб и погледна нагоре от дъното на кладенеца.
— Там е! Пещерата! Под каменното лице!
Също като олтара горе, богинята пазеше таен вход.
Грей си спомни какво беше казал Вигор за стотиците каменни лица — че според някои символизират бдителност, че са като стражи около тайна сърцевина. Но докато лежеше сега върху едно от тези лица, Грей се сети и за казаното от друг един мъж, думи много по-стари и зловещи — последното изречение от текста на Марко Поло.
Ледени тръпки полазиха по гръбнака му.
„Вратата към Ада се беше отворила в онзи град; но не знам дали изобщо е била затворена“.
Погледна нагоре към разбития олтар и разбра, че знае отговора.
„Била е затворена, Марко“.
Но сега те бяха на път да я отворят отново.
10:36
Тук-тукът спря в края на павирано шосе.
Лиза се измъкна от тясната кабинка.
Пътят продължаваше през занемарен каменен площад с разкъртени от корените на гигантски дървета плочи. От другата му страна се издигаше Байон, ограден от гъста джунгла — истински сноп от назъбени кули, покрит с ронещи се каменни лица, нашарен от лишеи, кръстосан от пукнатини.
Туристи се разхождаха лениво по площада и правеха снимки. Двама японци тръгнаха към техния тук-тук явно с намерение да го наемат, след като Лиза и Сюзан слязат. Единият се поклони учтиво на Лиза. После вдигна ръка към храма и заговори на японски.
Лиза поклати глава, че не разбира.
Мъжът се усмихна срамежливо, поклони се повторно и с усилие произнесе на английски:
— Затворено.
„Затворено?“ Лиза помогна на Сюзан да слезе от тук-тука, все така увита от глава до пети в одеялото. Само тъмните й очила се виждаха. И трепереше силно.
Туристът посочи въпросително тук-тука. Очевидно питаше дали таксито вече е свободно. Лиза кимна и поведе Сюзан по неравните каменни плочи. Присви очи и различи някакви мъже в храма — патрулираха по стените, стояха на пост при входовете, оглеждаха се. Всички бяха с маскировъчни униформи и черни барети.
От камбоджанската армия ли бяха?
Сюзан я дръпна напред и упорито тръгна към източната порта. Двама мъже с барети стояха на пост там. С пушки през рамо. Лиза не видя емблеми за принадлежност по униформите им. Онзи вляво приличаше на камбоджанец, а по едната му буза имаше белези като от дълбоки драскотини. Другият беше със същата униформа, но със светъл цвят на кожата — бял мъж с обветрено лице и прорасла четина. Очите и на двамата бяха студени като лед.
Не бяха войници от камбоджанската армия.
Бяха наемници.
— Гилдията — прошепна Лиза, спомнила си казаното от Пейнтър за перипетиите на Грей. „Вече са тук“.
Лиза дръпна Сюзан да я спре, но тя продължи да напира напред.
— Сюзан, не можем да те върнем в ръцете на Гилдията.
„Монк даде живота си, за да те измъкне от тях“.
Гласът на Сюзан излезе приглушен Изпод одеялото, но въпреки това прозвуча решително:
— Нямаме избор… аз трябва да… без лечението всичко ще бъде изгубено… — Поклати енергично глава. — Имаме един-единствен шанс. Лекарството трябва да бъде довършено.
Лиза добре разбираше това. Помнеше предупреждението на Девеш и потвърждението, дадено й от Пейнтър. Заразата вече се разпространяваше. Светът се нуждаеше от лечението, преди заразата да се е превърнала в пандемия. Дори ако единственият начин беше да го предадат в ръцете на Гилдията. С последствията щяха да се оправят по-късно.