И все пак…
— Сигурна ли си, че няма друг начин? — попита тя. Думите на Сюзан тежаха от страх и скръб.
— Какво ли не бих дала да имаше. Дори и така може вече да сме закъснели. — После отстрани нежно ръката на Лиза и тръгна напред, явно решена да продължи и сама, ако трябва.
Лиза тръгна след нея. Тя също нямаше избор.
Наближиха охраняваната порта. Лиза нямаше представа как ще минат през пазачите.
Ала Сюзан очевидно имаше план.
Пусна одеялото и то се свлече в краката й. На ярката дневна светлина Сюзан не изглеждаше по-различно от всеки друг, освен малко по-бледа може би, с тънка до прозирност кожа. Свали очилата и обърна лице право към слънцето.
После тялото й се сгърчи. Лиза си представи как ослепителният заряд се влива в зениците й, втурва се по зрителните нерви и стига до мозъка.
Но явно и това не беше достатъчно.
Сюзан разкъса блузата си и изложи още от кожата си на светлината. Разкопча панталоните си и те се свлякоха безпрепятствено надолу по изтънялото й от болестта тяло. Останала по гащички и сутиен, Сюзан продължи към портата. Пазачите очевидно се смутиха — не знаеха как да реагират на тази полугола жена. Все пак пристъпиха напред да й препречат пътя. Камбоджанецът размаха ръка и излая заповедно:
— Д’тай! Б’пел к’раоуее! Сюзан не му обърна внимание. Продължи да върви напред с намерение да мине между двамата. Другият пазач я сграбчи за ръката и успя да я завърти наполовина. Свъсеното му лице се сгърчи в агония. Той дръпна ръката си като ужилен. Дланта му беше изгорена до месото. От пръстите му закапа кръв, той отскочи назад и се блъсна в стената.
Камбоджанецът свали пушката от рамото си, трескаво я вдигна и насочи дулото към тила на Сюзан, която вече го беше подминала.
— Не! — извика Лиза. Стрелецът хвърли поглед към нея.
— Предаваме се! — каза тя. Пейнтър беше споменал някакво име, когато й разказваше за Грей, но тя не можеше да си го спомни. А после изведнъж се сети. — Заведете ни при Амен Насър!
10:48
— Елате да видите! — извика Вигор, неспособен да скрие вълнението си.
Грей стоеше на няколко метра встрани и разглеждаше една от поддържащите колони. Колоните бяха изградени от каменни дискове, дебели по трийсетина сантиметра и широки цял метър. Грей плъзна пръст по една от дълбоките пукнатини.
В центъра на помещението Сейчан и Ковалски стояха до каменното лице и гледаха как сапьорите на Насър подготвят издялания блок за взривяване.
Пронизителният вой на диамантено свредло се чу за пореден път, усилен от акустиката на свода. Още една дупка зейна в лицето — дълбока трийсетина сантиметра и с диаметър два. В другите дупки вече беше поставен заряд с прилежащите му жици — два пъти повече, отколкото бяха използвали за взривяването на олтара горе. В шахтата висяха въжета, с които спускаха машини и експлозиви към дъното на кладенеца.
Сноп ярка слънчева светлина огряваше трескавата дейност.
За разлика от Сейчан и Ковалски, Вигор не можеше да наблюдава спокойно това светотатство. Дори сега побърза да отклони поглед и насочи вниманието си към стената, която разглеждаше. Встрани от снопа светлина стената тънеше в дълбоки сенки. Бяха му дали фенерче, за да потърси друг вход към подземната камера. И макар че му беше противно да помага на Насър, усилията му, в случай на успех, можеха да ограничат поне в някаква степен насилието над тези древни руини.
Ала отпуснатото му време беше крайно недостатъчно.
Десет минути.
След като подготвителните работи започнаха, Насър се върна горе, в централното светилище. Преди това Вигор го видя как проверява телефона си за обхват. Обхват явно нямаше и той се беше върнал горе, като нареди на хората си да побързат.
Грей застана до Вигор.
— Какво? Да не би да откри друг вход?
— Не — призна Вигор. Беше обиколил цялото помещение. Друг вход нямаше. Изглежда, единственият път надолу беше през каменното лице на богинята Локесвара. — Но открих това.
Изчака един от патрулиращите пазачи да ги подмине, после опря фенерчето си на стената, така че лъчът му да сочи нагоре. Появи се сложен релеф върху голям отрязък от стената, напомняше за релефните изображения по стените на вътрешния двор. Само че тук нямаше фигури, а само каскада от плетеници.