— Ето тук на сцената излиза третият гостоприемник или съучастник, ако така предпочиташ. Артроподите. Вече ти обърнах внимание, че артроподите са предпочитаните гостоприемници на буниавирусите. Насекоми и ракообразни. Освен това те са и най-добрите санитари в природата. Хранят се с мъртва плът. Вирусът просто засилва тази тяхна естествена склонност. Като им причинява ненаситен глад…
Лиза млъкна — спомни си канибализма, който се беше развихрил на кораба. Стисна очи и си наложи да прогони емоциите, да обясни теорията си възможно най-разбираемо.
— След като стимулира този глад и така осигури пълно почистване на поразените от болестта мъртви животни и птици, вирусът препрограмира гостоприемниците си, принуждава ги да се върнат тук, да довлекат плячката си при ямата и да захранят пълния с бактерии вир. Не са имали избор. Също като при метила и мравката. Неврологична принуда, неустоим миграционен импулс.
— Като при Сюзан — каза Грей.
При това сравнение Лиза изтръпна. Представи си жизнения цикъл, който току-що беше описала с думи. По-скоро триъгълник, а не права линия — цианобактерии, прилепи и артроподи. Всички свързани от щама на Юда.
АРТРОПОД (НАСЕКОМИ) < ПРИЛЕП (БОЗАЙНИЦИ)
> >
ЦИАНОБАКТЕРИЯ
— При Сюзан е различно — каза тя. — Жизненият цикъл, за който говорим, няма нищо общо с човека. Но понеже сме бозайници също като прилепите, и ние сме податливи на токсините, на вируса. И затова, когато открили пещерата, кхмерите неволно станали част от цикъла и заели мястото на прилепите. Разпространявали са вируса пешком. И на всеки три години избухвала епидемия с различна сила.
Грей погледна към Сюзан.
— Ами тя? Как е оцеляла?
— Както казах, не всичко ми е ясно. — Спомни си казаното по-рано за оцелелите от Черната чума, за вирусния код в човешката ДНК. — Човешката нервна система е хиляди пъти по-сложна от тази на прилепите и раците. И също като цианобактериите, хората притежават голям капацитет за приспособяване. Хвърли тези токсини в нашата далеч по-съвършена нервна система и само Бог знае какво чудо може да се пръкне, нали така?
Лиза въздъхна. Бяха стигнали до вдадения във водата каменен нос.
Обърна се и погледът й литна нагоре, привлечен от някакво раздвижване. Рехави валма дим се лееха през дупките в очите на идола, огрени от ярката светлина на слънчевите снопове.
— Неутрализиращата пудра — каза Грей и ускори крачка. — Явно вече приключват обеззаразяването на кухината горе. Времето ни изтича.
11:39
На върха на стълбите Вигор клечеше до ниската каменна врата. Сейчан държеше фенерчето зад него. Варовикова арка ограждаше издялана от пясъчник плоча в необикновена комбинация от естествено образувание и дело на човешка ръка.
Във варовиковата скала над вратата беше вграден бронзов медальон с вдлъбнато изображение на съвършено разпятие. Вигор го беше огледал щателно и бе доловил авторството на брат Агреер.
Което малко по-късно се беше потвърдило окончателно.
Вигор прокара за пореден път пръсти по плочата над каменната врата. Този път издълбаният надпис не беше съставен от ангелски символи. Беше на италиански. Завещанието на брат Агреер.
В лето 1296 от раждането на Сина Божи аз изписах в камък тази последна молитва. Проклятието ме сполетя още щом пристигнах и ми причини страшни страдания, но аз се надигнах като Лазар от мъртвешкия си сън. Не знам що за сатанински чума ме беше покосила, но оцелях, белязан по странен начин с гореща и сияйна кожа. И както помогнаха на мен, така и аз помогнах на малцината оцелели от страшната чума. Ала сега странна принуда зове в костите ми. Водите долу вече завират, подклаждани от адските огньове. Знам, че тази принуда ме тласка към смъртта. Ала с последни усилия убедих другите да съградим този печат. И си отивам с една-едничка молитва на уста. Не за спасение на душата си се моля, а за това вратата тук да остане навеки затворена и запечатана с Божия кръст. И нека я отвори само онзи, който е силен в своята вяра.
Вигор докосна вдълбания в камъка подпис.
Брат Антонио Агреер.
Сейчан се обади зад него:
— Значи след като Марко Поло си е тръгнал, онези са оставили брат Агреер да се зарази, но вместо да умре, той оцелял. Като тая Сюзан.
— Може би другите светещи езичници, които са дали лекарството на Марко Поло и хората му, са знаели, че брат Агреер ще оцелее. И точно заради това са избрали него. Виж датата обаче — хиляда двеста деветдесет и шеста. Живял е тук три години. Същият промеждутък между изливите, за който спомена Сюзан. — Вигор хвърли поглед през рамо. — Значи е права.