Бърз тропот на крака отекна откъм стълбите. Ковалски изкрещя:
— Бомба… вратата… бързо!
— Не е от приказливите драгият Ковалски.
Още едно завъртане и болтът изпадна от гнездото си. Тежестта му ги свари неподготвени и го изтърваха на пода.
Ковалски нахлу като природна стихия, метнал Сюзан през рамо. Тя висеше безжизнено. Той видя, че вратата още е затворена, и кресна:
— Що не сте я отворили бе? К’во правихте досега?
— Вас чакахме — каза Вигор и натисна каменната плоча.
Освободена от задържащия я болт, вратата се наклони назад и падна с трясък. Обля ги поток от дневна светлина, още по-силна заради отражението си в каменните стени. Лиза прекрачи прага слепешката заедно с Вигор и отскочи встрани да направи път на Ковалски.
Ковалски се приведе, за да не закачи горния праг с товара си, и измърмори недоволно:
— Сейчан нали каза, че е опитала с бутане. Да й имам пилешките ръчички.
Лиза примижа на ярката светлина и се огледа. Намираха се на дъното на дълбок каменен кладенец, широк десетина стъпки. Гладките стени се издигаха над тях колкото двуетажна сграда. Нямаше начин да се измъкнат.
Ковалски смъкна Сюзан до вратата.
— Докторке, май не диша, като гледам.
Подсетена за дълга си, Лиза клекна до пациентката си. Беше се нагледала на предостатъчно смърт за един ден. Потърси пулс. Не намери. Но не смяташе да се отказва толкова лесно.
— Някой да ми помогне — извика тя.
Грей и Сейчан тъкмо влизаха през вратата, като се крепяха един друг.
— Лиза… мъртва е — каза Грей.
— Не. Няма да я дам без борба.
— Аз ще ти помогна — тихо каза Сейчан.
Закуцука към нея и Лиза видя кръвта, която се процеждаше през блузата и панталоните й — прясна кръв. Сейчан проследи погледа й.
— Нищо ми няма.
Грей ги предупреди да не вдигат шум, в случай че наблизо има от хората на Насър. Накара ги и да се дръпнат встрани от вратата. Лицето и ръцете му бяха покрити с мехури от изгаряне. Бялото на очите му беше кървавочервено.
От другата страна на входа Лиза правеше сърдечен масаж, а Сейчан — дишане уста в уста. Вигор стоеше до тях, притворил очи в молитва, и току правеше кръстния знак над Сюзан.
— Дано това да не е последното й причастие — прошепна Лиза, без да прекъсва сърдечния масаж.
Вигор поклати глава.
— Просто се молех за…
Бомбата избухна с оглушителен гръм и земята под краката им се разтресе. Вонлив нагорещен въздух блъвна през отвора от пещерата.
Лиза се приведе над Сюзан.
Горещата вълна се ливна нагоре по шахтата на кладенеца и въздухът се изчисти.
— Е, можеше да е и по-зле — каза Ковалски. Грей — продължаваше да гледа нагоре — каза:
— Дръжте се здраво.
Лиза вдигна поглед, без да прекъсва периодичния натиск с ръце върху гърдите на Сюзан.
Горната половина на централната храмова кула се виждаше ясно. Каменните лица гледаха надолу към тях. И се тресяха до едно.
— Кулата пада! — предупреди Грей.
12:16
Насър избяга с шестима от хората си. Тичаха през вътрешния двор на второто ниво. Всяка стъпка беше истинска агония. Цялото му тяло продължаваше да гори, сякаш онази проклета жена още го стискаше в прегръдките си. В момента обаче си имаше по-неотложна грижа.
Хвърли поглед назад, преди да хлътне зад стената на една галерия.
Централната кула на храма потрепна… а после, сякаш на забавен каданс, се срина навътре в себе си и горната четвърт от височината й изчезна сред трясък и дъжд от отломки — смъртният писък на десетки каменни богини. Облак прах изригна от руината и литна високо в небето.
Шефът на сапьорите го беше предупредил, че зарядът е твърде голям и може да предизвика срутване. Но рискът Пиърс да се измъкне с наградата беше неприемлив за Насър.
Тъкмо се обръщаше, когато зърна още един стълб от прах да се издига като сивкав димен сигнал към небето. Присви очи. Не беше ли това знак за друг изход от подземната пещера?
12:17
Грей се задави от прахта. Едва различаваше останалите в тясното пространство на кладенеца. Кулата се беше сринала и бе смазала подземната пещера. Облаци дим и прах блъвнаха навън и се издигнаха през гърлото на кладенеца.