Така че аргументът й да участва в мисията беше повече от солиден.
Ала не беше единственият.
През последната година беше заседнала във Вашингтон и съществуването й постепенно беше преминало под общ знаменател с живота на Пейнтър. И макар че част от нея приемаше с охота тази интимност, това сливане, Лиза си даваше сметка, че има неотложна нужда да се отдели за известно време, както заради самата себе си, така и заради връзката им. За да претегли живота си извън сянката на Пейнтър.
Дали разстоянието не беше твърде голямо обаче?
Остър вик насочи вниманието й към двойната врата на трапезарията. Двама моряци внесоха мъж на носилка. Той се гърчеше и крещеше, кожата му сълзеше, червена като черупка на омар. Сякаш цялото му тяло беше сварено. Моряците се затичаха с носилката към екипа, който поемаше критичните случаи.
Лиза машинално превключи на професионален режим. „Диазепам и система с морфин“. Ала дълбоко в себе си знаеше истината. Всички я знаеха. Лечението на страдалеца можеше само да успокои болките му, нищо повече. На практика човекът вече беше мъртъв.
— Неприятности на хоризонта — измърмори зад нея Джеси.
Лиза се обърна и видя към нея да крачи доктор Джийн Линдхолм. Приличаше на щраус, с несъразмерно дълги крака и врат и грива от рехава бяла коса. Шефът на екипа от СЗО й кимна в знак че именно тя е набелязаната мишена.
Сега пък какво?
Не че й пукаше особено от клинициста с харвардска диплома. Егото му не отстъпваше на професионалната му биография. Още с пристигането си, вместо да помогне, Линдхолм се беше усамотил със собственика на луксозния туристически кораб — австралийския милиардер Райдър Блънт, печално известен с пренебрежителното си отношение към общоприетите норми. Известен и с железния контрол над бизнес начинанията си, милиардерът беше потеглил с кораба на първото му плаване. И вместо да си плюе на петите, когато бяха превърнали кораба му в походен лазарет, бе останал и бе превърнал спасителната мисия в маркетингова стратегия.
А Линдхолм се беше заел да му съдейства.
Съдействието му не се простираше над Лиза и Монк обаче. Ръководителят на екипа, пратен от Световната здравна организация, се беше подразнил сериозно заради оказания му натиск двамата да бъдат включени в мисията. Беше се подчинил, по липса на друг избор, но това още не означаваше, че трябва да е любезен с тях.
— Доктор Къмингс, радвам се да видя, че си почивате. Лиза стисна зъби.
Джеси изсумтя.
Линдхолм стрелна с поглед студента от Сидни, сякаш чак сега забелязваше присъствието му. Бързо изгуби интерес към него и отново спря погледа си върху Лиза.
— Наредено ми бе да уведомявам вас и партньора ви за всички открития, свързани с епидемиологията на тази криза. И понеже доктор Кокалис в момента работи на терен, реших да сведа това до вашето внимание.
Бутна към нея дебело медицинско досие. Лиза позна логото на малката болница, която обслужваше остров Рождество. С персонал от лекари на повикване и две сестри на пълен работен ден болницата бързо се беше препълнила и тежките случаи бяха транспортирани с хеликоптери до Пърт. Ала и това се бе оказало недостатъчно, когато епидемията се беше разразила в пълната си сила. След пристигането на кораба най-напред бяха евакуирали именно болницата.
Лиза отвори папката. В графата „име на пациента“ беше вписано „неизвестен“. Тя плъзна бърз поглед по историята на заболяването, доколкото имаше такава. Пациентът, мъж към шейсетте, бил открит преди пет седмици да се скита гол из дъждовната гора, с очевидни симптоми на деменция и недохранване. Бил крайно изтощен и не можел да говори. Скоро след това изпаднал в инфантилно състояние, неспособен да се грижи за себе си, не можел дори да се храни сам. Опитали се да го идентифицират чрез проверка на пръстовите отпечатъци и докладите за изчезнали хора, но не открили нищо. Останал си „неизвестен“.
Лиза вдигна поглед.
— Не разбирам… какво общо има това с епидемията? Линдхолм въздъхна демонстративно, приближи се и почука с пръст по картона.
— Под описанието на симптомите и резултатите от изследванията. Най-долу.
— „Средни до силни признаци за влияние на околната среда“ — зачете тихо Лиза. Последният ред гласеше: „дълбоки дермални слънчеви изгаряния втора степен на прасците, довели до едем и инфектирани мехури“.