Скоро я обгърна мрак.
Сюзан протегна предпазливо ръка напред. Сияен огън, призован отвътре, облиза пръстите й и обхвана ръката й до рамото. Тя вдигна ръка като факла.
Още една тайна, която беше запазила за себе си.
Но далеч не най-важната.
Осветила пътя си, Сюзан продължи в сърцето на планината.
Загуби представа за времето. Не знаеше колко е вървяла, но нощта беше паднала със сигурност, и то преди часове.
Накрая отпред се появи светлик и литна към нея.
Да я посрещне.
Светлинка като нейната.
Сюзан продължи със същото темпо — нямаше причина да бърза.
Накрая се озова в огромно пространство с извит като купол таван. Източникът на светлината се разкри пред погледа й. Чак до далечния край на кухината малки пламъчета грееха като съзвездия, пръснати по полегатия под. Стотици и стотици. Сюзан тръгна между тях.
Всеки пламък беше фигура, просната с разперени крайници на пода, грейнала от вътрешен огън, който изгаряше плътта до кристална прозрачност. Сюзан впери поглед в една от фигурите. Различаваше се ясно само нервната система — мозъкът, гръбначният стълб и плетеницата на периферните нерви. Разперените ръце, обточени с нишковидни фибри, приличаха на крила, оперени със снопчета фини нервни окончания.
Ангели в мрака.
Спящи. Чакащи.
Сюзан вървеше напред. Стигна до фигура с незавършена трансформация, с видимо пулсиращо сърце и кръвен поток, с кости, които все още загатваха за формата и функцията на тялото.
Намери си празно местенце до тялото и легна. Разпери ръце. Пръстите й докоснаха пръстите на съседа й.
Думите стигнаха до нея на едновремешен италиански, но тя ги разбра.
„Сторено ли е?“
Сюзан въздъхна.
„Да. Аз съм последната. Източникът вече е унищожен“.
„Тогава почивай, дете“.
„За колко дълго? Кога ще бъде готов светът?“ Той й отговори. Сънят щеше да е много дълъг.
„Какво трябва да правя сега?“ „Иди си у дома, дете… засега това е достатъчно. Иди си у дома“.
Сюзан затвори очи и остави онази част от себе си, която имаше нужда от сън, да се отдели. Всичко останало вмъкна в мехура, обемащ целия й живот, и пристъпи в онова, което лежеше отвъд.
Ослепи я светлина, сякаш беше вдигнала лице към слънцето. Сведе поглед и примигна да възстанови зрението си. Светът изпълни пространството около нея. Лекото полюшване на лодката под босите й крака. Писъкът на самотна чайка, плисъкът на вълните в корпуса, полъхът на вятъра по кожата й.
Сън ли беше това, спомен… или нещо повече?
Вдиша соления въздух. Прекрасен ден.
Застана до перилото на кораба и плъзна поглед по синята водна шир. Зелени островчета стърчаха като кабарчета в далечината. Бели перести облаци се носеха лениво в небето. После по стълбите откъм каютата се чуха нечии стъпки.
Тя се обърна и го видя да се показва през люка, по къси шорти и тениска. Видя я и се стресна.
А после се усмихна.
— А, ето те и теб.
Сюзан се спусна към съпруга си и го прегърна.
Оскар излая някъде долу. Сърдит глас извика на старото куче да млъква.
Сюзан се гушна в обятията на Грег и се заслуша в ритъма на сърцето му.
Той я притисна към себе си.
— Какво има, Сюзан?
Тя вдигна очи да го погледне и плъзна пръст по тридневната четина на брадичката му. После се надигна на пръсти да стигне устните му.
Той се наведе да стигне нейните.
И тя разбра, че е намерила дома си.
БЕЛЕЖКА НА АВТОРА
Истина или измислица
Нека за пореден път ви благодаря, че дойдохте с мен на това пътешествие! Както обикновено, реших да използвам тези последни страници, за да отделя фактите от измислиците. Разделих ги на няколко теми:
МАРКО ПОЛО: Предговорът на романа повдига реален въпрос, чийто отговор все още остава мистерия — какво е станало с флотилията на Марко Поло по обратния път до Венеция. Колкото до възможната любовна връзка между него и принцеса Кокежин, тези слухове са живи и до днес, особено предвид факта, че диадемата на принцесата е била при него на смъртния му одър. След смъртта на Марко Поло тялото му наистина изчезва от църквата „Сан Лоренцо“ и местонахождението му все още е неизвестно.
АНГЕЛСКАТА ПИСМЕНОСТ И ДРУГИ ЕЗИКОВИ ВЪПРОСИ: Ангелската азбука била създадена от Йоханес Тритемиус и Хайнрих Агрипа, които твърдели, че посредством изучаване на тези символи човек може да общува с ангелите. Азбуката е базирана на древни еврейски букви. По подобен начин поклонниците на еврейската Кабала вярват, че пътят към вътрешното просветление и мъдростта може да бъде отворен, като се изучават формите и извивките на буквите. И накрая, ако се върнем в нашето време, бихме могли да си зададем въпрос — има ли скрит език, погребан в генетичния ни код? Според една статия в списание „Сайънс“ (1994) отговорът е твърдо и категорично „да“. Макар че какво гласи този език си остава загадка.