Монк отстъпи крачка назад.
В момента раците определено изглеждаха „раздразнени“. Катереха се един върху друг, щракаха с щипки. И бяха обезумели от глад.
Монк разбра защо по плажа нямаше раци. Защо им е да слизат долу, след като и тук имаше достатъчно храна?
Раците пируваха не само с мъртвите птици и прилепи, но и със собствените си братя и сестри, подхванали бяха безплатен канибалски банкет. При появата на човеците огромните щипки се вдигнаха предупредително от всички страни и защракаха със звук на прекършени съчки.
„Добре дошли на купона!“ Откъм тунела зад тях долетяха възбудени гласове.
Пиратите бяха видели изхода.
Граф направи крачка напред, стиснал раненото си рамо. Голям рак, скрит под едно папратово листо, защипа пръста на крака му и с лекота сряза костюма.
Докторът скочи назад и пак замърмори нещо. Същата мантра, която беше повтарял в тунела, само че сега Монк чу думите ясно. И реши, че се подписва с две ръце под казаното от океанолога.
— Наистина трябваше да потъркаме корема на Буда.
3.
Засада
5 юли, 00:25
Такома Парк, Мериланд
— Какво става, по дяволите?
— Не знам, татко. — Двамата побързаха да затворят вратите на гаража. — Но смятам да разбера.
Бяха прибрали мотоциклета. Грей предпочиташе да не го оставят на открито. Всъщност не искаше и следа от Сейчан да остава тук. Засега нямаше и помен от онзи, който я беше прострелял, но това не значеше, че няма да дойде.
Хукна към майка си. Като преподавател по биология в университета „Джордж Вашингтон“, майка му беше преподавала на много студенти от подготвителния медицински колеж и знаеше достатъчно, за да превърже раната на Сейчан, поне колкото да спре кървенето.
Убийцата се люлееше на ръба на съзнанието, като често минаваше отвъд.
— Куршумът, изглежда, е излязъл от тялото — каза майка му. — Но е загубила много кръв. Линейката идва ли?
Преди минута Грей се беше обадил за спешна помощ по мобилния си телефон — но не на 911. Не можеха да откарат Сейчан в местна болница. Огнестрелните рани бяха свързани с твърде много въпроси. Но все трябваше да я откарат някъде, където да получи квалифицирана медицинска помощ, при това бързо.
Надолу по улицата се затръшна врата. Грей нададе ухо. Нервите му бяха опънати и всеки шум го изправяше на нокти. Някой извика през смях.
— Грей, идва ли линейката? — повтори майка му.
Той само кимна, за да не излъже на глас. Поне майка си не искаше да лъже. Обърна се към баща си, който влезе при тях, като бършеше ръце в дънките си. Родителите му знаеха, че Грей е лабораторен техник в изследователска компания, скромна длъжност с малко отговорности след военния, трибунал за посегателство срещу висшестоящ офицер и уволнението му от армейските рейнджъри.
Това също не отговаряше на истината.
Беше само прикритие.
Родителите му не подозираха за истинската му работа в Сигма и Грей държеше това да си остане така. Което означаваше, че трябва да разкара Сейчан оттук по най-бързия начин.
— Тате, може ли да взема форда? Покрай празника в бърза помощ са претоварени. Ще стигнем по-бързо до болницата, ако сам закарам тази жена.
Баща му присви подозрително очи, но все пак посочи към задната врата на кухнята.
— Ключовете са на куката.
Грей се затича и прескочи стъпалата на задната веранда. Открехна мрежестата врата, пресегна се и взе връзката ключове от куката. Баща му беше ремонтирал един форд тъндърбърд от 1960 — а, гарвановочерен, с червено кожено купе, оборудван с нов карбуратор, нови намотки и електрически клапан. Беше го преместил на тротоара заради партито.
Грей хукна натам. Гюрукът беше свален, така че той не си направи труда да отваря вратата, а я прескочи и се намести зад волана. След миг вече се движеше на заден към входната алея. Колата подскочи здраво, когато удари бордюра при завоя. Баща му още работеше по окачването.
Грей наби спирачки, без да гаси двигателя, и изтича към майка си и баща си, които бяха клекнали до Сейчан. Баща му се канеше да я вдигне.
— Остави на мен — каза Грей.
— Може би не трябва да я местим — възрази майка му. Бащата на Грей не им обърна внимание. Изправи се със Сейчан на ръце. Може да му липсваше част от единия крак и да губеше от време на време съобразителността си, но още беше як като бик.