— Качвай се и не питай. — Монк го заведе до дървото и му помогна да се качи. Клоните бяха дебели и лесни за катерене. Граф се справи добре, почти без помощ.
Един рак вдигна щипките си в заплашителна стойка. „Купонът още не е свършил, приятел, не бързай да си тръгваш“. Монк го изрита към ордата негови събратя, после извика на Граф:
— Виждаш ли изхода на тунела?
— Да, виждам го. — Граф за момент млъкна. — Няма да ме оставиш тук, нали?
— Просто свирни, когато видиш пиратите.
— Ти какво ще…?
— Просто свирни бе, човек! — Монк веднага съжали за грубия си тон. Напомни си, че Граф няма военна подготовка, Ала имаше да мисли за толкова много неща. Представи си Кат и малкото им момиченце. Нямаше да се даде току-така на банда главорези или на гора, пълна с пощурели раци.
Мина през разчистената ивица и се приближи до врящата щракаща орда. Вдигна пистолета си в ръка и я подпря с протезата за по-добър баланс. Кривна глава и задиша през носа.
„Хайде да видим какво можеш да направиш…“ Някакъв звук долетя откъм кестена отзад. Прозвуча все едно някой е спукал балон.
— Идват! — долетя и шепотът на Граф; от напрежение не беше успял дори да свирне.
Монк се прицели. Имаше един патрон, един изстрел. До един голям камък от другата страна на горската полянка лежаха двете им кислородни бутилки — олекотен модел, направени от алуминиева сплав. С помощта на наглезенния си кобур Монк беше прикрепил бутилката на доктора към своята, после ги беше метнал към далечната страна на полянката. Бутилките бяха паднали сред раците, затиснали бяха няколко, а тези в съседство се бяха разбягали.
Сега Монк се прицели в бутилките с помощта на тренираната си истинска ръка и електронната прецизност на протезата.
— Излизат! — простена Граф. Монк натисна спусъка.
За част от секундата времето сякаш спря… а после едната бутилка пламна, подскочи и двете се завъртяха и затракаха, засъскаха и заподскачаха. Клапата на втората бутилка изби и танцът стана по-енергичен, помиташе кръгове сред сащисаните раци.
Това се оказа достатъчно.
В миналото Монк се беше разхождал по плажове, покрити с раци. Появеше ли се морска птица или човек, те се разбягваха моментално и хлътваха в пясъчните си дупки. Същото се случи и тук. Онези, които бяха най-близо до подскачащите бутилки, се пръснаха панически, блъскаха съседите си, които на свой ред изпаднаха в паника. Скоро раздвижването се превърна в масово бягство. Разбунените и без това раци побягнаха, накъдето ги тласкаше инстинктът им.
Рачешкото море обърна посоката си — право към Монк — и се превърна във вряща приливна вълна от щипки, раците се катереха един връз друг в стремежа си да избягат.
Монк хукна към кестена, раците щракаха по петите му.
Той подскочи към най-долния клон и се закатери. Един рак успя да се вкопчи в обувката му. Монк разби черупката му с ритник в дънера. Острата щипка остана да виси, здраво забита в тока.
По дяволите!
Рачешкият прилив продължи нататък, животните се подчиняваха на инстинкт, свързан навярно с ежегодната им миграция. Бягаха право към морето.
Монк продължи нагоре от клон на клон, докато не стигна до Граф. Океанологът беше прегърнал с една ръка ствола на дървото. Изгледа Монк, после пак се обърна към изхода на тунела.
Пиратите, и шестимата, бяха излезли от прохода, дори бяха направили опит да се разпръснат, за да покрият периметъра, но изстрелът ги беше накарал да залегнат. Едва сега започваха да се изправят колебливо.
А откъм джунглата заприижда врящо море от раци.
И заля първия, онзи, който се намираше най-близо. Преди да е реагирал, преди да е разбрал какво виждат очите му, раците го покриха до бедрата. Пиратът изпищя и залитна назад. Единият му крак се подгъна.
Монк се сети за свой колега от зелените барети, когото бяха улучили в крака по време на бой — куршумът беше разкъсал ахилесовото му сухожилие. Беше паднал по същия тромав начин като пирата сега.
Нещастникът успя да се подпре на една ръка, не спираше да пищи.
Вълната го заля, раците лазеха по гърчещото се тяло. Ала писъците му не спираха, извираха изпод движещата се червена маса. За миг той успя да надигне глава. Маската му я нямаше, нямаше ги също носа, устните и ушите. От очите му бяха останали кървави рани. Мъжът изпищя за последно и се срина под прилива.
Другите пирати побягнаха панически към тунела и се вмъкнаха в дупката. Всички освен един, чийто път към нея се оказа отрязан, самият той — притиснат до парче издадена скала. Раците прииждаха.