Выбрать главу

С отчаян вик пиратът се обърна и скочи от скалата.

Откъм тунела му отговориха други крясъци.

Като вода в канал, морето от раци се завъртя около отвора и се ливна надолу в червен прилив от остри щипки.

Монк се обърна към Граф. Океанологът дишаше тежко, беше се облещил.

Монк посегна да го докосне. Океанологът се дръпна стреснато.

— Трябва да тръгваме. Преди раците да са решили, че в гората им харесва повече.

Граф кимна отнесено и се спусна след Монк към земята. Там все още имаше стотици раци и двамата тръгнаха предпазливо между тях.

Монк откърши един клон от кестена и го заразмахва като метла, за да прогони по-нахалните.

Граф започваше да идва на себе си, дори събра сили да каже:

— Аз… искам да взема един от тези раци.

— На кораба има достатъчно, с всякакви сосове.

— Не. За изследване. Токсичният облак не ги е засегнал. Това може да се окаже важно. — Озовал се в своя води, океанологът звучеше почти нормално.

— Добре — каза Монк. — Другите ни проби отидоха по дяволите, а така поне няма да се върнем на кораба с празни ръце.

Наведе се и улови с протезата си един от по-малките екземпляри. Настроеният за пир рак изви назад щипките си Да го достигне.

— Хей, не ми съсипвай хубавата протеза, приятел. Застраховката ми не включва нови пръсти.

Монк понечи да го смаже в дънера на едно дърво, но Граф размаха здравата си ръка.

— Не! Трябва ни жив. Има нещо странно в поведението им. Това трябва да се проучи.

Монк стисна раздразнено зъби.

— Хубаво, но ако това парче суши ми отхапе нещо, ти ще плащаш.

Тръгнаха през обраслото с гора плато.

След четиридесетминутен преход гората започна да оредява и пред тях се откри панорамна гледка към плажа в ниското. Главният град на острова — наречен просто Селището — се простираше покрай плажа и пристанището. Навътре в морето, оттатък Залива на летящата риба, „Господарката на морето“ се издигаше като бял замък, като облак в черно-синьото море.

Най-после.

Някакво движение обаче привлече погледа на Монк… и той видя десетина катера: заобикаляха скалния нос и всеки оставяше бяла разпенена следа. Движеха се като атакуващи изтребители.

Подобна група се появи и откъм другата страна на пристанището.

Дори от това разстояние Монк ги виждаше ясно.

Сини, с дълъг корпус и плитко газене.

— Още пирати — изпъшка Граф.

Монк плъзна поглед между двете групи, протегнали се като щипки, по-смъртоносни и от най-ядосания червен рак. В капан помежду им лежеше плячката.

„Господарката на морето“.

13:05

Лиза гледаше радиографския рентгенов апарат. Малката преносима кутия стоеше на едно бюро в каютата. На леглото зад Лиза пациентът лежеше, покрит с чаршаф от главата до петите. Мъртъв.

— Прилича на туберкулоза — каза тя. Радиографиите на белите дробове бъкаха от големи бели петна. — Или е рак.

Доктор Анри Барнхарт, холандският токсиколог, стоеше до нея, опрял юмруци на масата. Именно той я беше повикал.

— Ja, но съпругата му твърди, че допреди осемнайсет часа не е имал никакви симптоми на респираторен дистрес. Не е кашлял, не е отделял храчки, дори не е бил пушач. Освен това е само на двайсет и четири.

Лиза изправи гръб. Бяха сами в каютата.

— И сте взели проба от белия дроб, нали?

— Изтеглих със спринцовка течност от едно от белите петна, които се виждат на снимките. Гной. Бъкаща от бактерии гной. Категорично става въпрос за абсцес на белия дроб, а не за рак.

Лиза плъзна поглед по брадатото лице на Барнхарт. Раменете му бяха поизгърбени, сякаш се смущаваше от мечешките си размери, но в стойката му имаше и нещо заговорническо. Нямаше как да не забележи, че доктор Линдхолм не е поканен на настоящата дискусия.

— Типично за туберкулозата — каза тя. Туберкулозата се причинява от бактерия, Mycobacterium tuberculosis, високо заразен микроорганизъм. И макар че клиничната история в този случай беше необичайна, туберкулозата често дремеше в продължение на години, като поразяваше бавно и неусетно белите дробове. Пациентът може да се беше заразил преди години и да бе носил в гърдите си бомба със закъснител, а после токсичният газ бе подложил дробовете му на силен стрес, който беше отключил болестта. Както в часовете преди да умре, така и сега, пациентът определено беше заразен.