— Ей…! — възкликна едрият мъж, докато избягваше на косъм следващия удар.
Сейчан се развика гневно, заломоти на неразбираема смесица от английски и някакъв непознат език.
— Накарай я да млъкне — каза баща му и хвърли поглед към тъмната гора.
Ковалски се опита да й запуши устата, но Сейчан едва не му отхапа пръста.
— Мама му стара! — възкликна възмутено той. Сейчан се бореше все по-ожесточено.
Майката на Грей се приближи, ровеше за нещо в голямата си чанта.
— Имам още една доза морфин. Грей поклати глава.
— Не. — Сейчан беше изгубила много кръв, а морфинът потискаше дишането. Втора доза можеше да я убие, а той още не си беше получил отговорите.
Вдигна длан към майка си.
— Ароматните соли. — Ковалски ги беше споменал, когато изреждаше съдържанието на аптечката.
Майка му кимна. Бръкна отново в чантата, рови сякаш цяла вечност, накрая му даде няколко капсулки. Грей взе една и се приближи до Ковалски, който междувременно се беше сдобил и с дълга кървава драскотина на едната буза.
— Боже, направи нещо, че тая направо ще ме претрепе! Грей стисна Сейчан за косата, изви врата й назад и счупи капсулката под носа й. Сейчан изопна врат и продължи да се бори, но той задържа капсулката над горната й устна. Виковете утихнаха, заместени от давене.
Тя вдигна ръка да го избута.
Той не помръдна.
— Стига… — изграчи през кашлица Сейчан и го стисна за китката.
Грей се изненада от силата й и дръпна капсулката от носа и.
— Оставете ме да си поема дъх. Пуснете ме на земята.
Грей кимна на Ковалски. Нямаше нужда да му повтаря. Ковалски побърза да пусне Сейчан, като я прикрепяше с една ръка под мишниците. Беше надценила силата си. Коленете й се подгънаха и тя увисна в ръцете му.
Сейчан примижа от болка и се огледа. В очите й се появи объркване.
— Аз… обелискът… — почна тя с нескрита тревога. Вече му писваше да го питат за тоя проклет обелиск.
— Ще го приберем по-късно. Счупи се, когато ти падна с мотора. Оставих го при къщата.
Думите му, изглежда, й причиниха по-силна болка от огнестрелната рана. Но пропускът му от по-рано можеше да се окаже късмет. Насър може би беше тръгнал да дири обелиска, вместо да преследва тях.
— Говорите за счупената черна колонка, нали? — изведнъж се обади майка му и потупа голямата си чанта. — Прибрах я, когато влязох в къщата да взема превръзки. Стори ми се стара и реших, че може да е ценна.
Сейчан облекчено притвори очи и кимна. Главата й увисна уморено.
— Слава Богу.
— Какво му е толкова важното на тоя обелиск? — попита Грей.
— Би могъл… възможно е да спаси света. Стига да не сме закъснели.
Грей стрелна с поглед чантата на майка си, после отново се обърна към Сейчан.
— Това пък какво значи, по дяволите?
Тя махна немощно с ръка, на ръба на безсъзнанието.
— Много е сложно. Трябва да ми помогнеш… не мога… сама няма как да… трябва да се махнем, трябва.
Главата й клюмна. Беше изпаднала в безсъзнание. Ковалски пое с хълбок тежестта й.
Грей се изкушаваше да използва още една капсулка с ароматни соли, но се боеше да не пресили ранената Сейчан. От превръзката на корема й се стичаше прясна кръв.
Майка му, изглежда, стигна до същото заключение. Кимна към пътеката.
— Едва ли сме много далеч от клиниката.
Грей се обърна към тъмната пътека от другата страна на железопътния мост. Това беше другата причина да поеме на север през парка — заради идея, подхвърлена от майка му. От другата страна на „Глоувър-Арчибалд“ се простираше кампусът на Джорджтаунския университет. Университетската клиника беше на самата границата с гората. Там работеха бивши студенти на майка му.
Ако успееха да стигнат, без да ги види никой…
Но не беше ли университетската клиника очевидният им избор?
От парковата система имаше стотици изходи, но Насър знаеше, че водят със себе си сериозно ранена жена, която се нуждае от незабавна медицинска помощ.
Рискът беше огромен, но Грей не виждаше начин да го избегне.
Спомни си очите на Насър, когато го попита за обелиска. Алчни, безскрупулни. Египтянинът му беше повярвал, че обелискът е останал при къщата на родителите му — най-вече защото самият Грей мислеше така. Ала кое беше по-важно за него — да се докопа до обелиска или да си отмъсти?