Грей огледа малката им група.
Животът на всички зависеше от отговора на този въпрос.
02:21
Пейнтър крачеше из кабинета си с прикрепено към ухото хендсфри.
— Всички са мъртви?
Плазменият екран зад него показваше жива картина от Мястото на пожара, обхванал три къщи и част от парка. Лятото беше сухо и гората гореше като подпалки. Пожарни коли и хора от службите за гражданска отбрана изпълваха отцепения район. Телевизионни бусове вече издигаха сателитните си антени. Отгоре кръжеше полицейски хеликоптер и широкият лъч на прожектора му пълзеше по земята.
Ала всичко това беше закъсняло и беше постигнало твърде малко.
Нито колата, с която беше пристигнал Грей, нито отвлеченият медицински бус бяха сред отломките. Бушуващите пламъци правеха подробното разследване невъзможно.
Единствената сигурна новина не беше добра. Хората от екипа, потеглил с медицинския бус от централата на Сигма, бяха открити в едно изоставено поле, всеки с куршум в главата. На бюрото му имаше четири папки. Пейнтър се отпусна тежко в стола си. Отгоре на всичко му предстоеше да проведе четири трудни разговора. Със семействата на загиналите.
Секретарят Брант се появи с количката си на прага.
— Извинете, сър. Пейнтър му кимна.
— Доктор Макнайт е на трета линия. Ако предпочитате, мога да го включа и на видеовръзка.
Пейнтър посочи огнения екран.
— Засега видях достатъчно от това. Пусни ми Шон.
Махна слушалката от ухото си. „Май ще е по-добре направо да ми я имплантират подкожно“, помисли с раздразнение. Завъртя се към екрана, където сцената с пожара угасна и се смени с лицето на шефа му.
Шон Макнайт беше човекът, основал Сигма, а по-късно го бяха повишили до шеф на АИОП. Пейнтър беше поискал да говори с него веднага щом Сейчан се беше стоварила с гръм и трясък на главата на Грей. Обадил се беше да поиска съвет. Както и по една по-неотложна причина.
— Значи Гилдията пак е цъфнала на прага ни — каза Шон и прокара пръсти през прошарената си червена коса. С основателна причина — косата му беше рошава, сякаш го бяха вдигнали от леглото. Затова пък бялата му риза беше колосана и изгладена. Сако на тънко райе беше преметнато през облегалката на стола му. Явно се беше подготвил за дълъг ден.
— Може да не е спряла при прага — каза Пейнтър. — Последната информация сочи, че най-вероятно са се намърдали в къщата ни. — Пейнтър посочи една папка зад себе си. — Вече си чел първоначалната оценка на ситуацията. Макнайт кимна.
— Гилдията очевидно е знаела за обезопасената квартира. Знаели са, че Грей пътува натам с дезертиралия им агент. Очевидно имаме изтичане на информация.
— Боя се, че всичко сочи натам.
Пейнтър поклати глава. Ако беше вярно, значи бяха изправени пред катастрофа. Преди години Гилдията беше успяла да се внедри в редиците на Сигма, но Пейнтър можеше да се закълне, че сега организацията му е чиста. След като и последната къртица беше разкрита, Пейнтър разчисти отломките и изгради Сигма от основи, като заложи в системата стотици предпазни механизми и контрамерки.
И всичко това за нищо.
Ако пак имаше изтичане на информация, значи самите основи на Сигма ставаха подозрителни. Всичко това можеше да доведе до разпускане на организацията. Вече течеше вътрешна проверка — анализ на загубите и ползите от дейността на основната командна структура — под прикритието на програмата за сътрудничество между различните американски разузнавателни агенции под шапката на Агенцията за вътрешна сигурност.
Ала най-тежки бяха загубите от лично естество.
Четирите папки на бюрото имаха грижата да му го напомнят постоянно.
Шон продължи:
— Не само ние си имаме проблем с тази мрежа за терористи под наем. Преди два месеца МИ6 унищожи тяхна клетка, внедрила се в проект за тайни операции на Бритиш Аероспейс с централа в Глазгоу. Загубили петима агенти, докато разчиствали гнездото им. Гилдията е навсякъде и никъде. Тук, в Щатите, Агенцията за национална сигурност и ЦРУ още се мъчат да открият кой стои начело на Гилдията. Истината е, че не знаем нищо за лидера и основните й играчи. Не знаем дори защо са се нарекли така — Гилдията. Етимологията на името е свързана с един офицер от Специалната военновъздушна служба, вече покойник. Така или иначе, отделните клетки си присвоиха името по собствена инициатива, в началото подигравателно, но името така и си остана. Ето колко „много“ знаем за мрежата им.