Выбрать главу

— Нямаме толкова време.

— И аз това му казах.

— Тя будна ли е? Майка му кимна.

— След първата банка кръв стана по-ориентирана. Мики я натъпка с антибиотици и аналгетици. Вече успя да седне.

— Значи е време да тръгваме. — Грей се провря покрай майка си. Беше присъствал на ултразвука, но го изгониха, когато докторът почна да обработва раната. Никакви аргументи не успяха да разубедят майчиния му „Мики“.

Грей не искаше да изпуска Сейчан от поглед, затова на излизане взе обелиска. Сигурен беше, че тя няма да хукне никъде без него.

Стиснал двете парчета на обелиска, Грей влетя през вратата, последван от майка си. Тръгна към първия зъболекарски кабинет в коридора и едва не се блъсна в доктор Корин на прага. Младият лекар беше висок колкото Грей, но рус и тънък като вейка. Старателно оформена брада обточваше линията на челюстта му. Смръщил чело, доктор Корин кимна към стаята зад себе си.

— Свали си системата и помоли да ви доведа. И да й намеря ултравиолетова лампа. — Махна към дъното на коридора. — Брат ми използва такава лампа за някои процедури. Ей сега се връщам.

Докторът тръгна, а Грей влезе в кабинета.

Сейчан седеше на зъболекарски стол с гръб към него, гола от кръста нагоре, и се опитваше да навлече през главата си нечия тениска с емблемата на „Редскинс“. Стерилен хирургически чаршаф лежеше на топка в краката й. От пръв поглед се виждаше, че се е заела с непосилна задача. Подпираше се тромаво с една ръка на страничната облегалка.

Майка му го изпревари.

— Чакай, дай да ти помогна. Сейчан се възпротиви.

— Ще се справя. — Вдигна ръка, че не иска чужда помощ, но дори това леко движение завърши със стон.

— Стига глупости, госпожице.

Майка му застана до стола и й помогна да смъкне тениската върху гърдите и бинтования си корем. Сейчан се извърна и видя Грей. Лицето й потъмня от прилив на кръв. Ала Грей подозираше, че смущението й не се дължи на голотата, а на факта, че я е видял в момент на слабост.

Сейчан бавно се надигна. Лицето й се вкамени от усилието да не покаже болката си. Облегна се на стола и закопча панталоните си, докато не прилепнаха плътно по ханша й.

— Трябва да говоря със сина ви — обърна се тя към майка му с дрезгав, нетърпящ възражения глас. Майка му го стрелна с поглед. Той й кимна.

— Ще ида да видя как е баща ти — студено каза тя и излезе.

Откъм коридора се чу приглушен звук на пуснат телевизор. Явно Ковалски беше намерил дистанционното.

Сами в кабинета, Грей и Сейчан сблъскаха погледите си. И двамата мълчаха, всеки преценяваше другия.

Доктор Корин се появи на прага с лампа в ръка.

— Само това имаме.

— Ще свърши работа. — Сейчан понечи да посегне и да я вземе, но ръката й само потрепна безсилно.

Грей взе лампата, крепеше обелиска в другата си ръка.

— Няма да се бавим много — каза на доктора.

— Разбирам — отвърна доктор Корин и излезе, явно доловил напрежението в стаята.

Сейчан отново впери очи в лицето на Грей.

— Командир Пиърс, съжалявам, че изложих на риск семейството ти. Подцених Насър. — Докосна предпазливо превързаната си рана. В гласа й прозвуча яд: — Няма да повторя същата грешка. Мислех, че съм се откачила от него в Европа.

— Е, явно не си — сопна й се Грей. Сейчан присви очи.

— Да, не съм, и то защото командването на Сигма е компрометирано. Гилдията е използвала собствените ви ресурси, за да ме проследи. Вината не е единствено моя.

Грей нямаше какво да възрази.

Сейчан вдигна ръка към челото си, все едно се мъчеше да си спомни нещо, но Грей реши, че просто печели време, за да отсее какво да каже и какво да премълчи.

— Сигурно имаш хиляди въпроси — въздъхна тя.

— Само един. Какво става, по дяволите?

Лявата й вежда се вдигна. Странно познат жест, напомняне за споделено минало.

— За да отговоря на този въпрос, трябва да започнем от това — каза тя и кимна към обелиска. — Ако го оставиш на масичката за инструменти…

Понеже нямаше време за излишни спорове, а отговорите му трябваха спешно, Грей се подчини без коментар, като закрепи отчупения връх върху основата.

— Лампата… — каза тя.

Миг по-късно, след като загаси осветлението в кабинета, Грей се наведе и плъзна поглед по редовете символи, грейнали върху четирите повърхности на черния камък.