— Стори ми се, че те чух да трополиш, и явно не съм сбъркал.
Излезе на палубата и разгъна високата си снага. Облеклото му се състоеше от бели шорти и широка разкопчана риза. Когато се запознаха, Грег работеше като корабен механик в пристанище Дарвин, а Сюзан се беше озовала там във връзка с ремонта на една от яхтите на университета в Сидни. Оттогава бяха минали осем години. Само преди три дни бяха отпразнували петата годишнина от сватбата си. Импровизираното тържество се състоя на борда на яхтата, пуснала котва на сто морски мили от атола Киритимати, познат повече като остров Рождество.
Грег й връчи една бутилка.
— Някакъв успех със замерванията?
Тя отпи с наслада дълга глътка. Цял следобед беше стискала соления мундщук между зъбите си и студеното питие й се стори истинска амброзия.
— Уви, не. Още не мога да открия защо са излезли на брега. Преди десет дни осемдесет делфина от вида Tursiops aduncus, характерен на Индийския океан вид, бяха излезли на брега по яванското крайбрежие. Изследователският проект на Сюзан се занимаваше основно с дългосрочните ефекти на сонарната интерференция върху представителите на семейство китови, която често беше ставала причина за самоубийственото поведение на тези животни в миналото. Обикновено разполагаше с екип от студенти и докторанти, които да и помагат, но това пътуване беше замислено като ваканция със стария й наставник. Беше си чисто съвпадение, че такова масово самоубийство се беше случило в района — оттам и удълженият им престой.
— Възможно ли е да става въпрос за нещо друго, а не за сонар? — разсъждаваше на глас Апългейт и рисуваше с пръст кръгчета по изпотената бирена бутилка. — В този район често има микротрусове. Може пък някое дълбоководно земетресение да е уцелило тоналната вълна и тя да ги е хвърлила в самоубийствена паника.
— Онзи силен трус отпреди няколко месеца, помниш ли? — каза съпругът й. Настани се на двойния шезлонг до професора и потупа мястото до себе си, приканваше я да седне.
— Може да са последващи трусове, как мислиш?
Сюзан не би могла да обори предположенията им. Серията силни земетресения през последните две години и чудовищното цунами в района бяха разорали океанското дъно. Всеки би се уплашил. Но не й се вярваше това да е причината. Нещо друго се беше намесило. Рифът долу беше необичайно пуст. А малкото останали обитатели се бяха изпокрили в скални ниши и дупки в пясъка. Все едно целият риф беше затаил дъх.
Може би чувствителните създания наистина реагираха на микротрусове.
Сюзан смръщи чело и седна до съпруга си. Трябваше да се свърже по радиото с остров Рождество и да разбере дали са засекли някаква необичайна сеизмична активност в района. Преди това обаче имаше да сподели една новина, която утре сутринта със сигурност щеше да прати съпруга и във водата.
— Обаче намерих останки от потънал кораб.
— Не думай! — В пристанището на Дарвин Грег беше организирал обиколки на потопени бойни кораби от Втората световна: имаше ги в изобилие във водите край северното крайбрежие на Австралия. Определено си падаше по корабокрушения. — Къде?
Тя посочи разсеяно през рамо към водната шир.
— На стотина метра дясно на борд. Няколко черни греди стърчат от пясъка. Сигурно ги е разместил последният силен трус или пък вълнението от преминаващото цунами е засмукало покриващите ги пясък и тиня. Нямах много време да ги огледам. Реших да оставя това на някой експерт. — Сръга го в ребрата, после отново облегна глава на гърдите му.
Тримата седяха и гледаха как слънцето с последно закачливо намигване се потапя в морето. Беше им нещо като ритуал. Освен ако не ги застигнеше буря, никога не пропускаха залез. Яхтата се люлееше леко. Танкер в далечината примигваше лениво със светлинките си. Като се изключи това, бяха съвсем сами.
Остро излайване стресна Сюзан и тя буквално подскочи. Не си беше дала сметка, че още е напрегната. Изглежда, странното поведение на всичко живо в рифа долу я беше заразило.
— Тихо, Оскар! — извика професорът.
Чак сега Сюзан забеляза липсата на четвъртия член на малкия им екипаж. Кучето излая отново. Трътлестата австралийска овчарка бе на професора. Понатрупал годинки и измъчван от артрит в ставите, Оскар прекарваше времето си проснат на слънце.
— Ще видя какво иска — каза Апългейт. — Оставям ви да си гукате. Пък и едно отскачане до тоалетната ще ми дойде добре. Да си отворя място за още една бира преди лягане.