– Не мирише ли на урина? – загрижено попита шефката ѝ.
– О, Берта, стига! – възмути се Солеа.
Каза ѝ за извънредната среща с тон, който отрязваше всяка възможност да ѝ пробута някакво извинение. В единадесет в офиса. Точка. Солеа не оспори. Никога досега Берта не бе давала нареждане така безусловно.
*
Намери Мария вкъщи като по чудо. Беше будна от седем сутринта, защото децата спяха леко и се будеха от шума на асансьора. Щяха да ходят в Каса де Кампо[22]. Вече бе приготвила храната за пикника: омлет с картофи, шницели и салата. Беше прекарала съботната вечер в готвене, гладене, пране, кърпене на панталони, къпане на децата, топлене на супата, събиране на разхвърляни играчки и боклуци.
Смяташе в неделята да се отдаде на почивка и цял ден да се излежава на одеялото под някоя сянка, докато децата играят на люлките. Беше опаковала всичко, дори и дивидито. Щеше да ги остави за час и половина пред екрана на лаптопа, докато се наслаждава на свещената си следобедна дрямка.
В неделните дни мъжът ѝ Бернабе играеше футбол и после обядваше със съотборниците си в една кръчма. Връщаше се вкъщи късно следобед и гледаше телевизия, докато чакаше Мария да се прибере с децата. Почти винаги искаше да вечерят рано, защото в понеделник ставаше за първа смяна в кафенето, а ранното будене за него бе изпитание.
– И какво да направя с децата, Берта? Да ги изям ли? – попита заядливо Мария.
– Скъпа, нямаш ли някоя съседка, която може да ги гледа за малко? – отвърна с въпрос шефката ѝ.
– Не, нямам. Тук, освен нас, живеят една вещица клюкарка, един пияница и една луда.
Накрая принуди Бернабе да ги вземе със себе си.
– Ако искаш, вържи ги за вратата на игрището – не отстъпи тя.
От тона на Берта бе разбрала, че в службата се е случило нещо сериозно. Допусна най-лошото и изтръпна. Ако изгубеше работата си, животът ѝ се сриваше.
*
Асунсион вдигна телефона веднага. Каза на Берта, че отдавна е будна и чете. Децата ги нямало – както винаги, но не ги чакала да се върнат преди обяд.
– Радвам се да те чуя, неделите ми действат малко потискащо – сподели тя на шефката си и добави: – В десет ще отида на служба в църквата до офиса и точно в единадесет съм при теб. Да донеса ли кроасани?
*
Габи бе най-трудна. Шепнешком обясни на Берта, че е в овулация и не може да пропусне момента и че трябва да лежи поне час след акта. Но тъй като той още не се бил състоял, щяла да се опита нежно да събуди Франклин и да пробват да свършат за петнадесет-двадесет минути.
– Мога да бъда там най-рано в единадесет и петнадесет – пресметна Габи. Това било минимумът за едно бързичко романтично сборичкване.
***
В деня, в който прехвърли седемдесет килограма, Асунсион престана да се тегли. Нейната враждебност към кантара и решимостта да започне да се занимава с нещо по-интересно от постоянната проверка на промените в телесната ѝ маса не беше хладнокръвно взето решение. По-скоро бе последица от това, че бе натрошила на парчета модерния стъклен кантар със слънчеви батерии, който децата ѝ подариха за Деня на майката.
– Трябва да започнеш да се грижиш за себе си, мамо – молеха я те. – Да излизаш по-често, да си купиш нови дрехи, да си боядисаш косата... Вече минаха шест месеца, откакто татко си тръгна. Приеми го. Отвори нова страница!
Бяха тийнейджъри на петнадесет и седемнадесет години, но въпреки това посрещнаха новината за напускането му много по-смело, отколкото тя. В действителност баща им беше излъгал и тях. Бе обещал там, пред олтара, че когато дойдат децата, ще ги приеме с отговорност и любов, ще се грижи за тях, ще ги обича и възпитава. Също както се бе заклел, че ще обича нея, докато смъртта ги раздели. Раздели ги обаче не смъртта, а една стюардеса от Барселона.
На Асунсион ѝ се струваха странни тези чести полети, два пъти седмично, но съпругът ѝ обясняваше, че откриват нов клон на офиса в града. Той бил натоварен с тази отговорност и в началото, докато офисът заработи сам, нямал друг изход, освен като бумеранг непрекъснато да ходи до Барселона и да се връща.
Нощите също ѝ се струваха странни, след като почти двадесет години бе спала, опряна до гърба му.
Така, докато една вечер в осем на вратата се позвъни. Асунсион стана да отвори. Вече бе по домашни чехли, с пижама под вълнения си халат Отпиваше чай, вдигнала краката си на масичката, и четеше „Червено и черно“ на френски. Всеки момент очакваше децата да се приберат от футболен мач. Масата бе наредена, пилето бе във фурната, бе пуснала романтична музика и приготвила свещи с аромат на ванилия.