Пред вратата стоеше жена – висока и тъмнокоса, а костюмът на авиокомпания „Иберия“ ѝ придаваше строг вид. Ако това се случваше по време на война, този костюм сигурно щеше да е военна униформа, а тази жена вероятно щеше да е натоварена със задачата да ѝ съобщи за смъртта на мъжа ѝ при изпълнение на служебния му дълг. Но за нещастие времената бяха мирни и онова, което дамата донесе, бе – ни повече, ни по-малко – смъртният акт на семейството ѝ.
– Може ли да вляза? – попита непознатата с милия глас на човек, свикнал да се справя със странностите на човешкия род.
– Зависи – отговори Асунсион.
– Ти си Асунсион, нали? – зададе нов въпрос непознатата.
– Същата – потвърди Асунсион.
– Аз съм любовницата на мъжа ти – заяви другата.
„Душата няма тегло.“ Това бе лъжа, измислена от някой холивудски продуцент като заглавие на филм. Няма тегло, защото не е от този свят, както любовта или болката. Тя е територията за всички онези велики неща, които правят човешкото същество поне малко оприличимо на Бог
Асунсион обаче ясно чу звука от сгромолясването на душата си на пода. Издрънча като тенджера от неръждаема стомана върху теракота в кухнята.
– Влизай и сядай – каза кратко тя.
Стюардесата ѝ разказа как бе започнало всичко – с една невинна игра на „донесете ми, моля, още една кока-кола.., и една възглавничка, ако обичате.., и едно одеялце, ако може, защото е малко студено...“. Как веднага усетили такава сила на привличане помежду си, че направо предизвикали турбуленция. Как започнали да се виждат тайно по хотели и плажове, докато накрая решили да си купят апартамент Тайната трябвало да престане да бъде тайна след два месеца, защото тя вече едва успявала да закопчее полата си. Щяла да помоли да я оставят на наземна работа, защото летенето е вредно за бебето.
– Идвам аз, защото той няма смелост да ти го каже – призна, навеждайки очи. – Обеща ми, че ще се разведете, и твърди, че вече не те обича. Но все отлага за следващия ден. Ако продължава така обаче, детето ще се роди без баща. Или пък с теб ще влезем в новините, заради двуженство – способен е да се ожени за мен, без да е разведен с теб.
После дойдоха виковете, плачът, скърцането със зъби. Адът. Децата страдаха, намалиха успеха си в училище, забъркаха се в неприятности. Вече не можеше да плаща високия наем и трябваше да се преместят в по-малък е апартамент Всичко се срина. Асунсион загуби контрол и се отчая напълно.
Докато една неделя – на 6-и май, в десет сутринта, тези проблемни тийнейджъри не им хрумна да изхарчат всичките си спестени пари за автоматичен цифров кантар със слънчеви батерии и да го подарят на майка си, която не бе ставала от леглото шест месеца.
Този бездушен предмет се превърна в будната ѝ съвест, която я наблюдаваше със стъклените си очи от пода на банята. „Претегли се – изкушаваше я гадината, – претегли се и ще се увериш, че като те изоставят, освен всичко друго, надебеляваш.“
Когато събра кураж да го направи, потвърди съмненията си, че е по-близо до седемдесетте, отколкото до шестдесетте кила, които бе поддържала през целия си живот Но когато освен това видя в огледалото една мърлява и застаряваща жена, в която се бе превърнала, реши, че е време да се вземе в ръце.
Написа наново автобиографията си с обяснение, че през последните петнадесет години не е работила – разбира се, против волята си и по семейни причини. После отиде при бившата си шефка за препоръка. Видя ѝ се толкова остаряла, колкото и тя самата, но онази все още седеше на бюрото си в същия кабинет, както преди петнадесет години, когато Асунсион забременя за втори път и се разделиха със сълзи.
– Някакъв англичанин събира екип за литературно списание. Може би ще те заинтересува. Обаче плаща много малко – подсказа бившата ѝ шефка.
С боядисана коса и лакирани нокти Асунсион се яви на интервюто на господин Бестман и се представи отлично. Каза му, че е посветила петнадесет години на литературата. Наистина бе самоука, призна му тя, но пък ненаситна – както на сладкиши, така и на книги. Истински чревоугодник на автори и жанрове. Обичаше колкото Лорка, толкова и Езра Паунд, сестрите Бронте и Братя Грим. „Имам от всичко, господин Бестман – поръчайте каквото искате, сервитьорката знае менюто наизуст“
Така получи работата на редактор в „Либрарте“ и се върна към света на живите, но по-тежка с осем килограма. Лека-полека страховете ѝ отшумяха, неувереността ѝ остана в миналото, мечтите ѝ се върнаха, а безсънието изчезна. Единственото, което остана да я тормози, бе наднорменото тегло, с което не можеше да се пребори, въпреки разделното хранене и соевото мляко.