Марлоу Крафтсман, ако се съдеше по мимическите бръчки около мишите му очички, наближаваше шейсетте. Беше блед като мъртвец, с кожа с цвят на варена шунка и с толкова тесни устни, че изглеждаха като начертани с писец.
Преводачът беше малко по-млад, но със същия цвят на кожата. Имаше повече коса, вече посребрена, и носеше очила за близко виждане.
– Позволете ми да ви представя моя шеф – господин Марлоу Крафтсман от Крафтсман & Ко – каза Бестман на граматически безупречен испански, който обаче звучеше отвратително.
Инспекторът се престори, че не разбира, но всъщност веднага му стана ясно. От патоса, с който човекът произнесе името, последвано от продължителна пауза, за да може ехото от гласа му да стигне до всеки ъгъл на тясното пространство, можеше да се заключи, че най-вероятно срещу него седи финансов магнат Просто му замириса на банка! И то от онези, управляваните над сто и петдесет години от едно и също английско аристократично семейство. Защото за него нямаше никакво съмнение, че тези двама екземпляри са синове на коварния Албион [3]. Това обясняваше чувството за превъзходство, което излъчваха, както и марката на часовниците им – „Хамилтън“. Всичко това бе плод на неговата наблюдателност, с която след това, когато си припомняше сцената, щеше да има време да се похвали.
– Аха! – отговори кратко, без да коментира, тъй като името не му говореше нищо.
– Господин Крафтсман пристига от Лондон, за да съобщи за изчезването на сина си Атикус Крафтсман. Поради факта, че последният известен адрес на младия господин Крафтсман е улица „Аламильо“ 5, от Скотланд Ярд ни посъветваха да подадем жалба тук, във вашия участък, заради удобството от близостта на жилището.
– Скотланд Ярд ли ви изпраща?
Това беше обещаващо.
– Не точно, господин Хандалильо...
– Инспектор Манчего – прекъсна го полицаят
– Не точно, инспектор Манчего – повтори другият – Просто бяхме насочени насам от техния офис.
– Разбирам. – Инспекторът отново бе кратък.
– Става въпрос за това, че господин Атикус не е давал признаци на живот от три месеца.. За последен път е установил връзка с баща си чрез гласово съобщение на 10-и миналия август – поясни чужденецът
– Може ли да чуя съобщението? – попита делово Манчего.
– На английски е – отговори преводачът, докато отваряше куфарчето си, за да извади от него смартфон последно поколение. Натисна няколко бутона, приближи устройството до ухото на инспектора и затаи дъх. Манчего чу носов глас, като на човек със запек, на фона на някакъв ритмичен звук, като от плач или молитва, придружен от акорди на китара.
Не разбра нито дума от казаното, но интуитивно усети, че то не бе зов за помощ. В интонацията на гласа нямаше страдание. По-късно вечерта, припомняйки си тази подробност, щеше да се поздрави и за това си наблюдение.
– Какво казва? – Трябваше да признае, че английският език беше неговият най-голям и неразрешим проблем.
– Казва буквално: „Татко, аз ще се оправя. Всичко е под контрол“.
Инспекторът автоматично насочи изпитателен поглед към господин Крафтсман. Мъжът, от своя страна, също заби пъстрите си очички в тези на инспектора.
– Знаете ли за какво говори? – попита полицаят
Преводачът преведе въпроса на господин Крафтсман, а след това и неговия отговор:
– Моят шеф казва, че синът му вероятно има предвид работата, която е трябвало да свърши в Мадрид.
Манчего се облегна назад. В крайна сметка щеше да излезе, че този случай е като всички останали. Грозна работа, свързана с наркотици и оправяне на сметки.
– Господин Крафтсман – повиши той тон, – синът ви да не е въвлечен в трафик на наркотици?
– Не, за бога! – извика Бестман, без изобщо да си прави труда да превежда въпроса на шефа си. – Младият господин Крафтсман, също като баща си, като покойния си дядо и всичките си прадеди по бащина линия назад до седемнайсети век, се занимава със семейния издателски бизнес.
– Разбирам – каза Манчего.
– Той е почтен младеж с неопетнена репутация! Завършил е в Оксфорд с блестящи резултати! И никога, никога не се е замесвал в каквито и да било съмнителни ситуации... Той е жертвата, инспектор Манчего, не заподозреният! – завърши господин Бестман пламенната си пледоария в защита на младия Крафтсман.
Инспектор Манчего дръпна продължително от цигарата си. Явно в случая бе сгрешил. За да излезе от ситуацията, той обясни на англичаните, че в хода на разследването трябва да се разгледат всякакви възможни причини за изчезването, включително най-малко вероятните, преди да бъдат отхвърлени.