Този мъж нямаше скрупули, за да завоюва една дама. Първо ги оставяше да говорят надълго и нашироко за себе си, защото знаеше, че няма друго, което да се харесва толкова на една жена, колкото да бъде изслушвана.
След това, с вещината на експерт, откриваше слабите им места. Накрая – атакуваше.
Право в сърцето.
На тази, която се страхуваше от самотата, обещаваше вечна любов.
На друга, която не искаше обвързване, предлагаше свободни и неангажиращи отношения. Ако жената имаше проблеми със самочувствието, получаваше пълно с уважение партньорство. Ако ли пък ставаше въпрос за сексуални задръжки, следваха хиляда и една нощи на сладострастие и разюзданост. Мария получи извънбрачната си авантюра при спазване на всички условия, които подобно положение изискваше: тайни срещи по хотели, паркове и всякакви странни места. „Както кажеш ти, кукло, каквото душата ти иска! Всичко е позволено и дори и най-срамните ти желания ще бъдат задоволени. Много си млада, за да се чувстваш толкова стара, а освен това имаш страхотно дупе, което не бива да става зян... Бъди щедра... Какъв глупак е мъжът ти да не може да го оцени! Но Барбоса е тук, за да се наслади на това божествено тяло.“
И тя прие неприличното предложение.
Бе чакала този ден месеци наред.
– Наричай ме Франческа, ако нямаш нищо против – помоли тя на влизане в хотелската стаичка, в която започнаха да се срещат от този момент нататък.
Той запуши устата ѝ с целувки.
*
Сезар Барбоса беше от тези, които вярват в университета на живота и сами си присъждат научните степени. От тези, които се перчат, че не признават титли и награди, защото тайно ги желаят, но съзнават, че не ги заслужават От тези, които се смятат за артисти, притежават техните пороци и си мислят, че да си артист не е поза, а начин на живот
Бе напуснал журналистическия факултет по средата на следването, между пълния провал и изключването, след като бе пропилял на вятъра шест години в кафенето. Закачи си табела „фотограф на свободна практика“ – на английски, за да може вкъщи да обясни заема на името на баща му, с който купи първия си фотоапарат „Кодак“. После тръгна по улиците в търсене на кадри, които да предложи на най-продаваните вестници срещу финансиране на експерименталните му арт фотографии, които щеше да направи. На тавана на една полуразрушена къща си оборудва студио.
Нарече го „лофт“, на английски, и успя да прилъже няколко кандидатки за модели да му позират голи пред обектива на камерата му. Тези снимки наистина продаде много скъпо, но ги подписа с псевдоним. После се специализира в ъндърграунд движението и именно тогава си купи коженото яке от Портобело Роуд при едно пътуване до Лондон, финансирано от някакво неделно вестникарско приложение. Купи си и боти „Д-р Мартенс“, които съсипа при едно изкачване на Гуадарама[28] с мотоциклет, и си татуира дракон на рамото.
Накрая този му образ си му и остана, защото мина време, модата се смени и ъндърграундът се изкачи от улиците и долнопробните клубове до най-високото стъпало на успеха, но Барбоса отказа да се раздели с якето си.
– Останахме само няколко души – носталгично казваше той, седнал на бара в заведението, – последните мохикани на едни митични времена. Тези на „Кюър“, на пънк естетиката и ръкавиците на Мадона.
– И Брус Спрингстийн – добавяше барманът, надигайки чашата. – Шефа![29]
През последните години бе наеман няколко пъти от „Либрарте“. Имаше навик да се появява в редакцията неизбръснат и миришещ на тютюн, показвайки с гордост татуирания дракон, заради който носеше тениски без ръкави. Зад гърба му момичетата го наричаха Пирата, най-вече заради съвпадението на името му с това на капитан Барбоса от „Карибски пирати“, но също и заради нахаканото му държане и пристрастеността му към рома.
Две години Мария не му обръщаше повече внимание от това да размени с него служебно няколко реплики: „Добър ден. – Добър ден.; Ето фактурата. – Благодаря, ще я платим в рамките на месец.; Довиждане. – Довиждане“. А когато накрая го направи, беше заради една глупава и много неприятна грешка, свързана с ангината на децата: „Сезар, не знам къде ми е умът, съжалявам, ела в офиса и ще го оправим“. Беше му платила два пъти за една и съща работа – фотосесия на една грозна авторка, „каква усмивка, горката, човек може да се уплаши“.
– Не съм разбрал – излъга той, който всеки път се обливаше в студена пот, докато пристигне чекът му. – Вече съм похарчил парите.
— Ами тогава следващия път ще работиш гратис – намери Мария практично решение.
Но Сезар се появи в офиса с плик, в който бе сложил парите, и го даде на Мария със същото достойнство, с което Боабдил [30] бе предал ключовете на Гранада на Католическите крале.