Няколко пъти Мария вдигаше глава и срещаше очите на Габи, които я изучаваха внимателно.
„Какво има?“ – я бе попитала. „Нищо!“ – ѝ бе отговорила.
Берта пък, която никога не се интересуваше какво се случва зад вратата на кабинета ѝ, сега, изглежда, искаше да следи всичко. Оставяше вратата отворена и протягаше шия, за да надзърне над компютъра, слагаше си очилата и мръщеше вежди. Понякога се покашляше, сякаш да покаже на Габи, че вижда колко е разсеяна, и да я предупреди да се върне към работата си, ако не иска да остане без почивка. Приличаше на учителка от началното училище. В един момент Асунсион наблюдаваше Габи, Габи – Мария, Берта – всички, а Мария – никого. Някаква тайна се носеше из офиса и Асунсион, която иначе бе много прозорлива (о, колко прозорлива бе Асунсион!), стигна до погрешно заключение. В понеделник, след прекарания в напрежение уикенд, тя се появи в офиса с малък, изящно опакован пакет.
– Габи – обърна се тя към младата си колежка с треперещ глас, – честито!
Берта се опита да предотврати катастрофата, скачайки от стола със същата скорост, с която една опитна начална учителка би реагирала, когато усети, че в задника ѝ се е забило кабарче, поставено от учениците ѝ. Но цялото ѝ усилие бе напразно. Габи вече бе получила подаръка и вече го бе отворила, за да открие вътре меки бебешки терлички и биберон. Вече го бе изтървала на пода и ако бе порцелан, щеше да се е пръснал на хиляди парчета. И вече се бе затворила в банята и плачеше. Мария гледаше, без да разбира нищо, а Асунсион искаше да потъне в земята... Злото вече бе сторено.
***
Както обикновено се случва, измежду всички жени по света в детеродна възраст, тази, която най– силно желае да стане майка, среща най-големи затруднения да зачене. Ако някое от онези проучвания на университета Уисконсин за степента на желанието за майчинство бе публикувано, Габи щеше да излезе на челно място в списъка, с много по-висок резултат от всички останали респонденти. След нея щеше да остане дори онази жена от щата Мериленд, която бе откраднала бебе с единственото намерение да го отгледа като свое собствено и която никога не се бе разкаяла за престъплението си, въпреки че щеше да прекара в затвора половината от живота си.
Най-лошото в случая бе, че безплодието на Габи нямаше никакво медицинско обяснение. Както тя, така ѝ Франклин бяха напълно способни да заченат здрава и многобройна челяд. Поне това показваха изтощителните медицински изследвания, на които двамата се бяха подлагали през последните години.
Габи познаваше тавана на кабинета на своята гинеколожка като дланта на ръката си. Докторката, с добpoтo намерение да разсее пациентките си по време на прегледите, го бе облепила със снимките на стотиците деца, на които бе помогнала да се появят на бял свят Докато Габи, легнала на стола без бельо, тревожно очакваше резултатите от последната цитонамазка, от тавана я гледаха бузестата Наталия, близнаците Родриго u Xaвиep, Моника със стърчащата коса, закръгленият Хорхе със стиснатите юмручета, Росита с големите очи, рижият Педрито и още петдесет топчести бебета. Габи беше сигурна, че от толкова гледане веднага ще ги разпознае, ако случайно ги срещне на улицата.
Проблемът обаче бе, че вместо да я успокои, колекцията от новородени предизвикваше у нея огромна и неизразима тъга. Докато лежеше на стола, пулсът ѝ се ускоряваше, мускулите ѝ се стягаха, а сълзите ѝ потичаха. Предпочиташе да затвори очи и да си тананика тихичко някоя песничка, за да се разсейва.
– Не мога да повярвам, че все още толкова се страхуваш от прегледите – казваше лекарката, която си обясняваше тези симптоми на паника със страх от инструментите.
– Ехографията не ме притеснява изобщо – отговаряше Габи, – но тези щипки, които приличат на машата ми за коса, са ми много неприятни.
– Отпусни вагината.
– Не мога, докторе.
– Хайде, Габи, отпусни се, момиче, защото иначе няма как да те прегледам.
И накрая все същият резултат:
– Всичко е наред. Имаш матка като за изложба, скъпа! Толкова добре оформена.
– Която за нищо не става...
– Обаче е много красива – я уверяваше гинеколожката. – Тръбите ти не са запушени, нямаш ендометриоза, цикълът ти е редовен, вагиналният секрет...
– Добре, добре – прекъсваше я Габи, защото не можеше повече да издържа славословията по адрес на детеродните си органи. – Тогава защо не мога да забременея?