*
От своя страна Франклин Ливингстън би бил напълно щастлив и без деца, тъй като за него нямаше нищо, което да се сравнява с радостта от това да е с Габи. Разбираше обаче, че жена му няма да намери покой, докато не гушне в скута си бебе. Беше ѝ помогнал да боядисат стаята на бъдещите им деца (стана произведение на изкуството за четири ръце), да монтират мебелите и да изберат от безбройните каталози най– добрите детски колички, проходилки, столчета, биберони и памперси.
Много пъти бе седял до нея, докато изчакваха отрицателните резултати от тестовете за бременност Тя ги купуваше всеки път, когато цикълът ѝ закъсняваше с повече от двадесет и четири часа. Бе се научил да я успокоява с големи чаши горещ шоколад или кутия сладолед. Бе успял да я накара да повярва, че и той е разочарован, но че идването на бебето е само въпрос на време – същото, което им повтаряха всички.
От любов към Габи се подложи на хиляди медицински изследвания – някои от тях доста неприятни, и се научи да изчислява дните на овулация всеки месец, за да се връща вкъщи тичешком и да я люби искрено, въпреки че тя понякога забравяше да го прави по този начин.
– Франклин – случваше се да му се обади по спешност Габи в единадесет часа на някой работен вторник. – Пристигай бързо, защото овулирам!
И той хукваше към къщи, вземаше стъпалата през две и се събличаше, докато минаваше през коридора. Тя го чакаше на леглото, пуснала романтична музика и с разтворени крака. Молеше го да го прави бавно и да се концентрира върху бебето, защото бе чела, че забременяването е съзнателен акт на волята. После лежеше неподвижно по гръб в продължение на час, както ѝ бе препоръчала лекарката. А той се обличаше, целуваше я за последно и се връщаше, пак тичешком, при своя тромпльой[34], който бе зарязал по средата.
Понякога го смазваше мисълта, че Габи може би е сбъркала, като се е омъжила за него. Нито успя да стане известният художник, в чийто талант тя толкова вярваше, нито пламенният и романтичен любовник, когото бе познала в Париж, способен да премести планини, да промени света на изкуството и да постигне световна слаба.
– Ще бъдем като Диего Ривера и Фрида Кало[35] – повтаряше ѝ той между целувките на брега на Сена.
– Господ няма да го одобри – отговаряше тя. – Фрида е изгубила бебето, което е очаквала от него, и после никога повече не е могла да има деца. А Диего ѝ е слагал рога.
– Но са се обичали...
– По някакъв техен си начин, да – признаваше тя.
– Аз никога няма да ти изневеря – уверяваше я Франклин.
– А аз ще си епилирам мустаците – обещаваше му Габи.
Годините минаваха, а те се обичаха много по-дълбоко, отколкото Диего и Фрида някога са могли дори да мечтаят, но по някакъв зъл каприз на съдбата не можеха да заченат дете. Не постигнаха нито слава, нито богатство, нито семейство. В крайна сметка майка му щеше да се окаже права: Франклин Ливингстън не бе нищо повече от един нещастник и неудачник. Не бе достатъчно добър за никоя и най-вече за сладката и влюбена Габи. Може би най-добре щеше да бъде да я остави да си тръгне, преди да стане твърде късно.
Да отвори вратата на златната ѝ клетка, да я пусне на свобода и да я тласне в прегръдките на друг: някой мъж, чийто генетичен код е съвместим с нейния, с киселинността на влагалището ѝ или на каквото и да бе онова, което пречеше двамата да имат деца. Не го бе направил досега, защото със сърцето си знаеше, че да скъса с Габи и да се самоубие веднага след това е едно и също ужасно решение.
***
Една декемврийска утрин Мойра Крафтсман се събуди обезпокоена. Бе сънувала, че канибалско племе е пленило сина ѝ Атикус. Бяха го хвърлили жив в казан с вряла вода, с намерението да го изядат като сварена червена скарида, а той крещеше: „Сложете две-три лъжички чай в яхнията, не бъдете диваци!“
Като добра ученичка на Фройд, Мойра бе пристрастен читател на „Тълкуване на сънищата“ и редовно молеше приятелките си да ѝ позволят да анализира съновиденията им, за да извади от тях най-неочаквани заключения. Беше ясно, че гостите в къщата в Кент често сънуваха реки, водопади, извори и други водоизточници, щото водопроводните тръби бяха медни и издаваха ужасен звук, когато водата се загряваше в бойлера. Ако ли бе студено, гостите сънуваха полярни животни или бели предмети. Ако пък бе топло, имаха кошмари със самолети, които не излитаха. Внезапното издигане или пропадане означаваше, че преминават от един стадий на съня в друг, а замайващото усещане като при висока скорост – непрекъснато променящи се картини, бързи мисли, гонитби, полети и т.н. – отдаваше на празния стомах.