По отношение на еротичните сънища Мойра беше предпазлива. „Желанията, страховете и задръжките са следствие на лични преживявания – казваше тя – или на сексуален опит в миналото.“
– Правихме любов пред свекърва ми.
– Нужда от близост
– Легнах си със слон.
– Нужда от нежност
„Нашите сънища ни разкриват липсите в реалния ни живот – обясняваше тя на заинтригуваната си аудитория, – но също така са отговор на външни стимули – шумове, промени в температурата или скорошни събития. Например след някаква травмираща ситуация е по-вероятно да се появят кошмари, както и след преяждане.“
Що се отнася до силата на сънищата да предсказват събития, Мойра смяташе, че както при всеки вид предчувствия, се сбъдват само тези, в които сънуващият силно вярва.
– Например сънувам, че падам. Междувременно навън е завалял сняг, земята се е заледила, аз излизам, подхлъзвам се и се озовавам на земята – обясняваше тя. – Означава ли това, че се е сбъднал сънят ми, или щях да падна при всички случаи?
Мойра бе здравомислеща. Но онази сутрин, след като сънува, че готвят сина ѝ с чай в някакъв казан, само с един вик захвърли цялото си благоразумие.
– Събуди се, Марлоу! Заминаваме за Испания!
Оставаха три седмици до Коледа, а от Атикус нямаше новини от август. Въпреки старанието на Марлоу да я накара да повярва, че всичко е наред, че синът им е много зает да разреши някаква сложна ситуация в Мадрид и че съвсем скоро ще се прибере у дома, тя подозираше, че той крие нещо.
Марлоу не бе от приказливите, но мълчанието му напоследък бе необичайно дори за него. Даже вече не ѝ казваше добро утро! Скачаше от леглото бързо, пъхаше се под душа, изръмжаваше нещо неразбираемо от банята и хукваше към кабинета си, без дори да изпие кафето си – нещо, което никога преди не се бе случвало.
Освен това предпочиташе да прекарва уикендите на лов в Шотландия, в планините, както наричаше онези непроходими хълмове, където сърни, кучета, фазани, гъски и хора се щураха по един и същи начин: животните – бягайки от мъжете; мъжете – бягайки от жените си и от обясненията, които не искаха да им дават.
В един момент Мойра дори си помисли, че Марлоу може би има любовница, но бързо отхвърли идеята като глупава. Имаше много други ангажименти, за да се занимава с жени. Пред тях би предпочел своя клуб, брендито, партията бридж и ловуването. Нямаше нито време, нито желание за любовни авантюри, особено на тази възраст Освен това нямаше и възможности кога и как да го направи.
В работата го надзираваше Атикус, а извън нея трябваше да обръща внимание на приятелите си, на майка си, на жена си и на проблемите, които му създаваше му син – Холдън.
Но това мълчание ...
– Атикус е в опасност – опита се тя да обясни на Марлоу през онази сутрин, докато и двамата бяха още под чаршафите, тя – с разрошена коса, а той – с бархетната си пижама. – Трябва да отидем в Мадрид и да го доведем у дома незабавно.
– Какво ти става, скъпа? – изпелтечи той, току-що събуден от сън, в който дълго бе бягал, после бе подскочил и бе полетял като тежък и тромав гъсок.
– Една майка знае кога синът ѝ има нужда от нея – заяви Мойра – и аз усещам, че Атикус е в драматична ситуация. Марлоу, трябва да го спасим!
Марлоу седна в леглото и се почеса по главата. После хвана ръката на жена си.
– Опитах се да ти го кажа преди няколко дни, мила, но ти бе толкова изморена. Имаш право, трябва да отидем в Испания. Нямаме друг избор.
*
Мойра Крафтсман се задейства веднага. Направи справка в черния си бележник, в който записваше всичкuтe cu ангажименти, и установи, че дo 15-и декември щеше да ѝ бъде невъзможно да се притече на помощ на Атикус. Дотогава имаше още десет дни, но за нещастие още през април миналата година бяха приели поканата на лорд Норфолк да вечерят точно този вторник. Освен това имаха билети за операта „Бохеми“ в четвъртък – с места на първия ред, закупени предвидливо преди седем месеца. А в неделя щеше да дойде на чай пасторът от „Вси светии“.
Нямаше как да отменят това посещение, при това с толкова кратко предизвестие. Беше понеделник, оставаха само шест дни до неделя и ако сега променяха плановете, отецът направо щеше да ги разпне заради липсата на учтивост, при това с пълно право. А пък следващата сряда Мойра имаше записан час за фризьор. Редовно боядисваше косата си в махагонов цвят на всеки два месеца. Ако пропуснеше, белите корени щяха да започнат да се виждат, а освен това фризьорката трябваше да променя целия си график. Не искаше тя да е виновна за подобен хаос.