Трето, този тип беше хитър. Бе му вързал ръцете. Манчего не можеше да продължи разследването, без да излезе наяве, че се е забъркал в противозаконно деяние, че е ползвал оръжие извън работно време и че се е вкарал като глупак във възможно най-тъп сценарий.
Осъзнавайки грозящия го позор, Манчего реши да отвори втора линия на разследване, строго секретна и лична, която щеше да е свързана със случая „Крафтсман“, но никога нямаше да влезе в архивите по делото. Разследването, на което инспекторът даде наименование „Досие X“, щеше да е свързано с разкриване на истинската самоличност на Лукас и причините, които го свързваха с апартамента на улица „Аламилъо“ № 5. Засега нямаше да казва нищо на Марлоу Крафтсман относно това разследване. Искаше първо да разбере какъв е интересът на Лукас в цялата тази ситуация. Беше възможно например празният от месеци апартамент да се използва като склад за наркотици, а той самият да е трафикант
Понеже не му хрумна идея къде другаде да търси нова информация, за да започне тайното разследване, Манчего реши да поиска втора среща с Берта Киньонес, директорката на „Либрарте“. Тя бе единствената връзка между господин Крафтсман и апартамента на улица „Аламильо“.
Предишния път, когато се видяха, бе останал с впечатление, че тази жена е по-умна, отколкото изглежда. Знаеше кога да замълчи, а когато говореше, мереше приказките си много добре. Толкова добре, щото в един момент инспекторът заподозря, че крие нещо.
– И не знаете къде може да бъде открит господин Крафтсман? – бе попитал той, гледайки я право в очите.
– Нямам ни най-малка представа – бе отвърнала тя, без да отмести поглед.
Тези тъмни и бездънни като пропаст очи, кръгли като на нощна птица и очевидно силно късогледи, му се бяха сторили странно познати. Бяха се запечатали в изумителната му фотографска памет, с която толкова се перчеше пред приятелите си. „Никога не забравям лице, което веднъж съм видял“, хвалеше се той. Явно подсъзнанието му бе решило да архивира физиономии в твърдия диск на детективския му мозък, за да са му под ръка, в случай че му потрябват някой ден в работата.
*
Госпожица Киньонес го посрещна сама, малко след осем вечерта, в кабинета си на Кале Майор.
– Казах на момичетата да се прибират – обясни тя на полицая, докато му сервираше чай в порцеланова чаша. – Изчезването на господин Крафтсман и всички тези разпити им дойдоха в повече. Извинете, че ви го казвам, инспекторе, но методите ви не са много деликатни. Всички много се разстройваме от мисълта, че сме в списъка на заподозрените.
– Към момента няма такъв списък, госпожице Киньонес – опита се да я успокои Манчего.
– Наричайте ме Берта, моля...
– Берта.
– Предполагам, идвате да ми разкажете за нахлуването в апартамента на госпожа Сусана.
– Вече сте уведомена?
– Разбира се, инспекторе.
– Наричайте ме Манчего, моля...
– Манчего.
Двамата отпиха от чая си – „Ърл Грей“, който Атикус бе забравил в кухнята на редакцията. Беше горещ, силен и много приятен за такава студена ноемврийска вечер.
– Извинете, че ви го казвам, Манчего, но ми се стори странно съвпадението, че сте минавали оттам точно в момента на извършване на престъплението – заяви Берта.
– Разбирам.
– Аз не Вярвам много в случайности – продължи Берта. – Винаги съм смятала, че нещата се случват поради някаква причина. Преди години четох една книга, която поддържа тази теория. Според нея например не е случайно, че са възложили този случай на вас, нито че ние с вас се запознахме, както и че сега седим тук и пием чай...
– Така ли?
– Според идеите в тази книга – да. Нашата среща е част от някакъв вселенски план, според който тя е необходима и за двама ни – обясни Берта. – Разбирате ли ме? Може би аз играя някаква важна роля във вашия живот или вие – в моя.
Манчего постави чашката в чинийката и вдигна поглед. Очите му срещнаха тези на Берта Киньонес. Отново му се сториха познати – като от забравен сън, като от изгубен спомен.
– Много ми напомняте на някого – каза инспекторът
– Няма начин! – възкликна Берта, изчервявайки се. – Така ви се струва, защото се повлияхте от думите ми. Описано е в теорията за самореализиращото се пророчество на Мъртън. Запознат ли сте?
– Не – призна полицаят
В продължение на няколко минути Берта Киньонес направи подробна презентация на труда на Робърт К. Мъртън, а Манчего я изслуша внимателно, без да я прекъсва, отпивайки от чая си. Не се напъна много да схване теорията, въпреки въодушевените обяснения на Берта, но все пак запомни някои думи и идеи, които му направиха впечатление.