– Влизай, Габи... Стопли се... Вземи си нещо... Седни тук – посрещна я Асунсион, посочвайки ѝ люлеещия се стол, който бе довлякла от кабинета на Берта, и сега той заемаше по-голямата част от пространството между бюрата и библиотеката.
– Всичко това, предполагам, не е, за да отпразнуваме сдобряването ми с Франклин... Станало е нещо, нали?
– Да. Нещо много грозно. – Асунсион не можа да спре сълзите си и този път. Изпи шоколада на един дъх и остави празната чаша върху подложката за мишката до компютъра си.
Габи се подчини. Седна и стисна страничните облегалки на люлеещия се стол, Все едно той бе спасителен сал в океана.
– Помниш Сесар Барбоса, нали? – започна Асунсион.
– Пирата – потвърди Габи.
– Същия. Изглежда, че от една година има връзка с Мария
– Да не искаш да кажеш, че Барбоса е любовник на Мария? – невярващо попита Габи.
– Виж, Габи, ако ме питаш дали има на света по-голямо копеле от Барбоса, съм сигурна, че няма – продължи Асунсион. – Миналата година погрешка сме му платили една фактура два пъти, след което Мария му се обадила да върне парите. Тогава той, мошеникът, си дал сметка, че Мария е единствената, която е забелязала дублираното плащане. Поканил я на вечеря няколко пъти, съблазнил я – с тази брада на два дни, коженото яке, татуировките, мотора и наперения си вид, и полека започнал да извлича от нея информация за счетоводната дейност на „Либрарте“.
Мария му разказала, че фактурите ги подписва Берта и после ги дава на нея, а тя ги копира за нашия архив и изпраща оригиналите в Англия за осребряване от централния офис... Не знам дали си наясно, че винаги сме процедирали така и че „Либрарте“ има само една скромна банкова сметка, а всичко останало го плащат от Лондон, включително заплатите ни.
– Да, това го знам – кимна Габи.
– И така, като разбрал как стоят нещата, на Пирата му хрумнала идея. Казал на Мария да фалшифицира подписа на Берта и да му издаде фактура за работа, която той не е извършил действително, за да видят какво ще стане. Станало това, че следващия месец от Англия му платили фактурата. Мария я изпратила директно в Лондон и разбира се, не направила копие – от нея в Мадрид няма никаква следа.
– Защото е била фалшива.
– Именно. Като видели, че номерът минава, го повторили, но този път с по-голяма сума. И така, в продължение на цялата тази година, Мария и Барбоса си поделяли парите, които внасяли в различни сметки в различни банки.
– Не мога да повярвам! Значи, затова списанието е губило толкова пари! И горката Берта се поти с кървава пот, без да може да разбере защо потъваме, когато е толкова внимателна с разходите!
– Берта е съкрушена. Не спира да плаче. Постави се на нейното място: след всичко, което е направила за Мария, след цялата любов и всички грижи за нея и децата ѝ, да ѝ причини това.
– Милата Берта... – На Габи не ѝ бе трудно да си представи как се чувства шефката ѝ.
– Нещата обаче не свършват дотук. Става още по-лошо. Спомняш ли си за синините на Мария? За които мислехме, че са проява на тормоз и насилие от страна на този противен мачист? Не, Габи, били са заплахи. Биел я е, за да я накара да мълчи. Защото когато Атикус Крафтсман се появи в Мадрид, Мария решила да разкаже на Берта какво са направили. Искала да ѝ признае всичко, да я помоли за прошка и да върне парите. Била готова да продаде една малка къща и една градина, които наследила от баща си в някакво село във Валенсия, за да възстанови щетите от кражбите. Дала си сметка обаче, че сумата вече е безбожно голяма, че нещата са извън контрол, а извършеното е криминално престъпление. Решила, че ще свърши в затвора, че Бернабе ще се разведе с нея, че ще отнемат родителските ѝ права върху децата и че е съсипала живота си.
– И се е уплашила.
– Казала на Барбоса, че Атикус Крафтсман е занесъл в дома си счетоводните книги, за да ги проучи внимателно. Измамата щяла да лъсне, когато Крафтсман сравни тукашните документи с онези в Англия и разкрие фалшивите фактури, плащанията към Барбоса, разплащателните сметки с различни титуляри, фирмите фантоми, чрез които са действали, и прочие и прочие.
– И Пирата решил да влезе с взлом в апартамента на улица „Аламилъо“!
– Първо проучил кой полицейски инспектор отговаря за изчезването на господин Крафтсман, който пък, кактo знаеш, е все още в Гранада под грижите на Солеа. Негодникът се уплашил, че ако се намеси полицията, случаят ще се разнищи, и решил да действа незабавно. Успял да излъже инспектор Манчего: представил му се за ключар и му казал, че ще му помогне да влезе тайно в жилището на англичанина за оглед. Така с един удар убил два заека.