Не че всичките стояли по цял ден край леглото на баба ѝ, поясни Солеа на Берта – хората влизали и излизали, но винаги имало около една дузина гърла, които да храни. А милата ѝ баба казвала, че има неясно видение с Господ – все едно отивал в друг квартал, а тя вървяла след него.
– Прегледа ли я лекар? – попиша Берта.
– Да, обаче не откри нищо. Каза, че по-скоро боледува душата ѝ, но това също можело да е смъртоносно.
Проблемът бе, че след четири месеца, прекарани на легло, баба Ремедиос беше все още жива, а редакцията на „Либрарте“ страдаше от отсъствието на Солеа.
– Аз ще работя от къщи, ако ми позволиш, Берта. Ще отразявам целия културен живот на Андалусия. Ще ти пращам информация ежедневно, ще правя интервюта.., каквото кажеш, само не ме карай да се връщам в Мадрид, защото няма да си простя, ако баба умре, а аз не съм до нея.
– А господин Крафтсман?
– Господин Крафтсман идва вкъщи всяка сутрин. Носи на баба цветя, бонбони и каквото му хрумне. Но аз се старая да не го срещам – къса ми се сърцето, като знам какво му причиних! Надничам от стълбището и ако видя, че е в хола, се скривам. Един ден дори скочих през прозореца, за да не го срещна. Казвам ти, Берта, по-добре е да се върне в Мадрид или в Англия, за да мога да го забравя, защото, като го виждам всеки ден и го чувам да говори с баба, да ѝ пее, да ѝ свири на китарата, с този негов акцент, който ме разсмива – представи си англичанин да пее фламенко!, – и с тази негова походка, сякаш ще се спъне всеки момент, се разнежвам. Влюбена съм в него, Берта, това е!
Така стояха нещата и може би беше дошъл моментът да каже всичко на Манчего.
Колкото и неприятно да се развиеше ситуацията занапред, правилното решение бе да съдейства на разследването и да помогне на инспектора да разреши случая. Защото ако не го направеше, не само щеше да извърши отвратително предателство, което можеше да има фатални последствия за приятелството ѝ с този добър човек, покорил лека-полека сърцето ѝ, но би излязло, че пречи и на следствието. Така размишляваше Берта.
Манчего обаче, седнал срещу нея на кухненската маса, не отделяше погледа си от изморените ѝ очи. Гледаше я със смесица от обич и нежност, необичайна за такъв едър мъж. Освен това ръката му – топла и сигурна, се пресегна през масата, покри треперещата ръка на Берта и сега я милваше, с очевидното намерение да я хване и да я поднесе към устните си за целувка. А после може би, възползвайки се от дълбокия сън на Мария в другата стая, Манчего щеше безмълвно да стане, да я прегърне, да погали косата ѝ, а след това да доближи изпръхналите си устни до нежната мекота на нейните. Душите им щяха да се слеят и тогава...
Звънът на телефона развали магията. Берта си даде сметка, че ръката на инспектор Манчего бе отново на предишното си място – на няколко сантиметра от чашата за кафе. Неподвижна.
Скочи от стола, вдигна слушалката и попита:
– Кой е?
От другата страна на линията прозвуча разтревоженият глас на Асунсион:
– За бога, Берта, тичай насам! Появи се лично господин Крафтсман, бащата, големият шеф... Без да предупреди... В редакцията сме Габи и аз и се опитваме да се разберем с него на английски, но знаеш, че не съм го говорила от училище, а Габи знае само френски. Освен това тук са децата на Мария, с ангина, и този англичанин не може да повярва на очите си. Явно е бесен, Берта, започва да се зачервява – откъм врата, зад ушите... Моля те, идвай веднага, преди да е получил удар!
***
Истината бе, че половин час след спешното обаждане на Асунсион, между тесните стени в редакцията на „Либрарте“ напрежението бе стигнало връхната си точка. Манчего беше настоял да придружи Берта. „Не искам да остана тук сам с Мария – кой знае в какво ще ме обвинят после“, каза той и остави колегата си от патрула да наблюдава входната врата. Качи се с Берта в таксито, възбуден от идеята да разкаже на господин Марлоу, че разследването е поело по добър път, има нова информация и нови следи, които много вероятно ще го отведат при сина му Атикус.
Но когато пристигна в редакцията и се изправи лице в лице с гнева на британеца, Манчего предпочете да замълчи, поне докато Берта, на прекрасен английски език, успее да успокои тази Шекспирова буря, която се бе развилняла в офиса и заплашваше да помете всичко. На компютъра на Берта в малкия ѝ кабинет децата играеха при затворена врата. В голямата стая Берта, Асунсион, Габи и Манчего не смееха да дишат, докато Марлоу Крафтсман викаше и удряше с юмрук по масата.