Изкачи с усилие двата етажа и натисна звънеца на втория апартамент вдясно, без изобщо да очаква, че някой ще отвори. Планът бе да пробва два пъти и после да позвъни на съседите и да ги разпита за Атикус, да им измъкне информация за познатите му, за навиците му и всичко останало, което можеше да хвърли светлина върху местонахождението му.
За нейна изненада обаче вратата на апартамента вляво се отвори веднага зад гърба ѝ.
– Кого търсите? – попита възрастна жена, облечена в светлосин вълнен халат и домашни пантофи.
Видяла изумлението, изписано по лицето на Мойра, госпожа Сусана се почувства длъжна да даде някакво обяснение:
– Аз съм госпожа Сусана, а звънецът ми е свързан с този на другия апартамент, разбирате ли? Сложи го полицията след онова, което се случи преди няколко дни... Направо щях да умра от страх – влезе някакъв бандит да краде и ме блъсна по стълбата, не знам как оживях! Ако търсите господин Красман, госпожо, трябва да ви информирам, че не сме го виждали от шест месеца, за съжаление... Мислим, че е отвлечен или е умрял, защото е много странно такъв хубав и възпитан младеж да изчезне така. Потъна вдън земя. Остави си шлифера и толкоз. Аз искам пак да дам под наем жилището, но знаете ли какво се случва? Когато чуят за отвличането и за крадеца, никой не се осмелява да го наеме.
Госпожа Сусана се спря за момент и смръщи вежди, сякаш някаква мисъл я бе осенила внезапно:
– Ама вие случайно да не идвате да питате за жилището? Апартаментът е чудесен, госпожо, с всички удобства, чистичък, обзаведен с много вкус...
– Не разбира – отговори Мойра с ужасен акцент
– Не разбирате ли? – отвърна госпожа Сусана. – Нищо, няма проблем. Влезте да пием по кафе и ще ви обясня пак, бавничко, а после, ако искате, ще ви отворя да огледате. Апартаментът ще ви очарова, ще видите!
Госпожа Сусана избута Мойра Крафтсман навътре в апартамента си и я накара да седне на дивана в хола. Докато слагаше водата за кафето да заври и топлеше млякото, котката ѝ се отърка в крака на ужасената англичанка. Беше си представяла, че в Испания, както и в останалите цивилизовани страни от Европейския съюз всички говорят перфектен английски, може би малко замърсен с американски акцент заради холивудските филми, но все пак разбираем, и предполагаше, че културните различия няма да се окажат пречка да се разбере с местните.
Обаче грешеше.
Старицата не преставаше да ѝ вика от кухнята, даже по-силно, защото вече знаеше, че е чужденка, а хората Неволно повишават тон на събеседници, които не ги разбират – все едно са глухи. Мойра обаче продължаваше да не схваща нищо.
След няколко минути госпожа Сусана се върна в хола с кафето. Донесе го на поднос, покрит с плетена на една кука салфетка, и седна срещу гостенката си, без да спира да говори.
– Целият е осемдесет квадратни метра: голяма спалня, кухня с газова печка, баня и хол с цветен телевизор. Разходите за поддръжка са ниски, боклука всеки си изнася сам, защото от няколко години нямаме портиер. От бедната Анхелина насам, която беше на осемдесет години и свежа като кукуряк, но социалните я отведоха в старчески дом, защото според тях, представете си, това не било възраст, на която можело още да се работи... И тя умря там след две седмици, бедничката. Даже нямахме време да я посетим и да ѝ занесем бонбони или нещо друго. Умря от мъка, горката, нали знаете...
Мойра се опитваше да се включи в разговора, за да попита жената дали знае къде е синът ѝ, но всеки път, когато поемаше въздух и отвореше уста, за да произнесе името му, другата вече бе започнала следващата фраза. Тази бабичка явно имаше способността да говори, без да диша, както и да диша, без да прекъсва тирадата си. Накрая, след повече от десет минути неразбираема реч, госпожа Сусана се изправи, хвана Мойра за ръката, като че ли цял живот бяха приятелки, и я заведе да огледа апартамента, който отдаваше под наем.
Очите на Мойра се напълниха със сълзи, когато видя къде Атикус бе прекарал последните си дни. Апартаментът вонеше на непроветрено и на влага, беше студено, а оскъдната светлина, която влизаше отвън, бе закривана от фасадата на отсрещната сграда.
– Защо плачете? От радост ли, госпожо? Нали ви казах, че е много хубав!
Мойра се дръпна от хазайката и реши да огледа апартамента без помощта ѝ. Холът бе чист и гол, кухнята – пуста, банята – заключена, а спалнята – затъмнена. Успя да вдигне щората с усилие.