– Има една малка подробност, която трябва да знаеш – каза баща му накрая, след поредната пауза и покашляне. – В списание „Либрарте“ работят петима души. И всичките са жени.
Не може да е чак толкова трудно, мислеше си Атикус, седнал на бара в пъба. По някаква непонятна причина обаче изпитваше спешна нужда да се напие. Четири халби по-късно той се прибра вкъщи, залитайки. Вероятно заради това забрави да сложи в куфара си много и крайно необходими неща, чиято липса установи веднага щом пристигна в Мадрид.
***
Инспектор Манчего бе успял да убеди приятелите си, че мус[7] е селска игра. Най-вече, беше им обяснил той, заради използването на леблебия.
Някой предложи да подменят леблебията с камъчета, с ашици или захар на бучки, които лесно можеха да се намерят отвън на улицата или в кръчмата. Манчего обаче настоя, че след всички усилия, които са положили да стигнат дотук, след толкова трудности, които са преодолели, за да се установят в столицата, би било жалко да изгубят всичко заради една игра на мус. Също така им забрани да си поръчват чаши с вино и тапас[8].
„Какви селяндури!“ ядосваше се инспекторът. Бе им заявил най-сериозно, че трябва да се научат да играят покер и да пият уиски.
Въпреки че в началото се надигнаха гласове на несъгласие, новата традиция да се събират всеки четвъртък, за да играят покер, бързо пусна корени. Манчего обаче не знаеше, че приятелите му се редуват да стоят на пост на ъгъла на улицата, за да предупредят останалите, че инспекторът идва. Тогава бързо прибираха тестето за мус, изпиваха виното на екс, излапваха набързо калмарите и крокетите и придобиваха сериозен вид. Когато приятелят им влезеше, ги заварваше, седнали на празната маса, само с пръснати по нея чипове за покер и физиономии на комарджии.
Търпяха това неудобство по две причини. Едната –защото наистина го ценяха, а втората – защото бе единственият полицай в групата, а кварталът им беше от типа „всеки да се спасява както може“. Имаше крадци, наркодилъри, рекетьори и глоби за неправилно паркиране. Манчего бе помагал на всеки от тях да се измъкне от затруднение или да защити бизнеса си. И то, без да иска нещо в замяна, освен тази откачена приумица с покера. В крайна сметка нищо не им струваше да му угодят.
Така че в онзи четвъртък, малко след девет вечерта, Масита, Хоси, Каруцаря и Мигел (с ударение на и) посрещнаха инспектора с уиски с лед. Този път обаче в изражението на Манчего имаше нещо особено – някаква полуусмивка играеше по устните му, а очите му блестяха. Поздрави ги с потупване по гърба, както правеше винаги, после седна и самодоволно изпружи крака.
– Познайте какво стана – заяви той, бързо повдигайки и сваляйки вежди – знак, че ще последва нещо интересно.
Беше ясно, че има да им споделя новини.
– Имам един случай – продължи след малко той, за да избегне глупави предположения от сорта на: „Вдигнаха ти заплатата?“ или „Най-после имаш ADSL връзка?“
– Наркотици? – попита Хоси.
– Може би, и, може би. Знаеш, че не изключваме никоя възможност – отговори инспекторът, доволен от прозорливостта на приятеля си, собственик на авторемонтна работилница и негов най-добър ученик в уроците по разплитане на криминални загадки, които им преподаваше на добра воля и за тяхно добро. – Но, изглежда, този път не става въпрос за това. Случаят е международен.
– Ясно, имигранти – реши Масита, който имаше магазин за хранителни стоки и бе обсебен от черни мисли, свързани с разцвета на китайските магазини.
„Тези хора – казваше – спят прави. Поне тези, които аз съм виждал“ – добавяше и се прекръстваше.
– Разследвам изчезване – разкри тайната Манчего. –Изчезнал е синът на един надут английски аристократ и той сега го търси. Вчера беше в участъка при мен. Изпращат го от Скотланд Ярд.
Инспекторът поръча по едно уиски.
– Сега ще видите – заяви той, извади от джоба мобилния си телефон и набра някакъв номер. Всички слушаха внимателно.
– Манчего еспикинг – каза той след малко в слушалката и добави: – Нот ин хоспитал.
Който и да беше от другата страна на линията, явно не разбра фразата, въпреки че Манчего я четеше от листче, на което я бе записал. Наложи се да я повтори.