Марлоу Крафтсман изобщо не разбираше методите на възрастната жена, но още повече недоумяваше от поведението на сина си Атикус, който, вместо да се хвърли и да измъкне майка си от ръцете на тази ненормална жена, се опитваше да държи останалите настрани, за да не ѝ пречат
Тази лудост приключи скоро. Веднага след като сърцето на Мойра се синхронизира с това на Консуелос, Мануела донесе мокра кърпа от кухнята и почисти кръвта от носа на бъдещата си сватя, след което всички задружно успяха да я сложат в леглото, освободено току-що от баба Ремедиос – тя, за изненада на дъщеря си и сестра си, бе скочила чевръсто и сега стоеше на собствените си крака в единия край на „сцената“, с прокъсаната от лежане нощница.
Консуелос трябваше да легне заедно с Мойра, защото всеки път щом англичанката отвореше очи, спазмите и припадъкът се повтаряха. Солеа отиде в единия край на стаята, търсейки защита при баба си и майка си, Атикус и Марлоу застанаха при главата на Мойра, а Берта, Мария и инспектор Манчего – при краката ѝ. Всички потънаха в напрегнато мълчание, което продължи до завръщането на седемнадесетте братовчеди от бара на Маноло.
В полутъмната стая бе лесно единият да бъде сбъркан с другия: умиращата – с Ремедиос, англичаните – със свещеници, а пришълците – с далечни роднини.
– Ай, милата ми Ремедиос е умряла – извайка с цяло гърло една от лелите от Антекера.
– Ай, скъпата ми и обична Ремедиос – извикаха шест– седем братовчеди в унисон.
Единствено за да ги извади от заблудата, Марлоу Крафтсман направи крачка напред и се опита да им обясни, че тази жена не е тяхната Ремедиос, а е жена му Мойра, от графство Кент във Великобритания, която не е умряла, а само припаднала.
Понеже никой не разбра какво казва този мъж и преди Берта да има възможност да преведе думите му, се надигна възмутен ропот срещу църквата и начина, по който този човек е влязъл в къщата, със самочувствието на свети Петър в рая: „Виж го ти! Дръпни се, за да целуна леля си за последен път, безчувствено същество!“.
Бяха нарекли Марлоу „безчувствено същество“ и тази липса на уважение към личността на баща му разпали в Атикус Крафтсман същия огън, който бе обхванал и Солеа в кабинета на „Либрарте“ в деня, когато той нарече покойния ѝ дядо педераст Изненадан, Марлоу видя как синът му се превръща в див звяр: напрегнато тяло, сгърчени пръсти, присвити очи, ръмжащ глас, уста, бълваща змии и гущери.
– Кълна се във всички дяволи! – извика Атикус. – Във всички до един! Тико от пещерата на Долорес няма да позволи да се отнасят с баща му с неуважение!
Атикус, с разкопчана почти до пъпа риза, се нахвърли срещу братовчеда от Антекера с юмруци, а след миг двамата се търкаляха на пода, вкопчени на кълбо.
Изведнъж се чу изстрел от пистолет и върху главата на ужасения Марлоу се посипа мазилка. Всички очи се насочиха към ъгъла, в който един як мъжага, облечен като овчар, току-що бе стрелял към тавана с револвер като тези от гангстерските филми.
– Вие да не сте луд? – извика Солеа. – Не ви ли дойде на ума, че горе спят децата и че този куршум може да пробие тавана и да убие някое от тях?
Мъдрите ѝ думи накараха цялата армия от хола в галоп да хукне нагоре по стълбите: отпред Мануела, крещейки истерично от страх, след нея Ремедиос, по нощница, после братовчедите, чичовците Ередия, Берта, Мария и Консуелос, която, щом започна олелията, също скочи от леглото, зарязвайки англичанката.
На горния етаж, сред викове и сълзи, преброиха децата. Броят на блажено спящите в леглата си дечица съвпадаше с броя на приспаните предишната вечер – всички живи и здрави, слава богу.
Слязоха пак долу, общо тридесет души – деца и възрастни, цигани и бели, роднини и чужди, – и наобиколиха леглото на Мойра Крафтсман, някои силно изненадани да видят англичанка в чаршафите на Ремедиос, вместо нея самата.
– Вече оздравях – извика Ремедиос от средата на стълбите. – Разотивайте се по домовете си! Мануела ще ви съобщи за сватбата.
– Каква сватба, бабо? – попита учудено една от сестрите на Солеа.
– Как каква? На сестра ти и Тико, разбира се, господ да ги благослови.
Мойра Крафтсман, която бе успяла да остане в съзнание за няколко минути, отново припадна, при това без да разбере дори какво съобщи баба Ремедиос, а именно, че ще има сватба. Достатъчно ѝ бе само да види широката усмивка по лицето на Атикус и руменината по бузите на Солеа, за да схване, че тази жена с очи на вещица, плътни устни, златиста кожа и черни къдрици е – както би установил и Фройд – най-вероятната майка на бъдещите ѝ внуци.
Изпадането ѝ в безсъзнание този път бе толкова дълбоко и продължително, че все пак решиха да я отнесат в здравния център, който управата на Андалусия бе открила на три пресечки от къщата на Ремедиос, за да видят дали пък съвременната медицина ще е в състояние да измъкне тази англичанка от черната дупка, в която бе потънала.