***
Гранада никога не бе блестяла така ярко, както през онзи слънчев следобед след дъжда: листата на портокаловите дървета – сочно зелени, мушкатата – избуяли и свежи като в джунгла, а върховете на планината – побелели от току-що навалял сняг, като наръсени с пудра захар сладкиши.
Атикус и Солеа бяха на терасата на „Сан Мигел“, срещу която Аламбра се издигаше блестяща като второ слънце на Гранада.
Сред този магически декор Солеа разбра, че Атикус притежава най-горещото английско сърце. След толкова страхове и емоции ръцете му продължаваха да са ледени, но кръвта кипеше във вените му. Горещи бяха и целувките му, и страстта в думите му, и русите му къдрици, и очите му (ако ги държеше отворени, а ако не – миглите му).
Ако бе само една целувка, то това бе най-дългата целувка в историята. Ако ли пък бяха много, то Солеа не можеше да различи кога свършва едната и започва другата. Сигурно бе обаче, че бяха като животворна вода, бликаща мощно от един и същи извор. Целувки, които рушаха мостове, наводняваха ниви и отнасяха къщи.
Атикус пък прие целувките на Солеа като заслужена победа. Награда за усилията и за търпението му. Истинският вкус на славата. Докато нежно хапеше устите ѝ, си припомняше една по една всички сцени от еротичната си библиотека, която бе зарязал в апартамента на улица „Аламилъо“. Надяваше се, че наученото от книгите ще му влезе в употреба с тази своенравна жена веднага щом му позволи да разгърне блузата ѝ и да свали полата ѝ. Предчувстваше обаче, че ще е много сложно, като се има предвид, че Солеа го зашлеви по средата на една целувка, когато усети, че устните му се опитват да стигнат до гърдите ѝ.
– Защо не? – почти проплака той със зачервена от шамара буза.
– Защото не искам – отговори тя.
За да не удължава повече агонията да я желае, без да може да я притежава, Атикус я помоли още там да се омъжи за него, при това колкото по-рано, толкова по– добре. Даже, ако може, още днес или най-късно утре, в катедралата, в някой параклис или на полето, само двамата или с петдесетте братовчеди от Антекера. И понеже нямаше пръстен, с който да поиска ръката ѝ, даде ѝ златното разпятие с Христос, което носеше на врата си, за да благослови съюза им. Свали го и го закачи на гърдите на Солеа, а топлината на разпнатия господ я опари – като жигосване, което трябваше да бъде излекувано с целувки. Още целувки. Много целувки.
„Направи го като джентълмен“, разказа после Солеа на майка си и баба си: коленичил и с класическата фраза „Ще се омъжиш ли за мен?“. Първо на испански, а после на английски, защото бе мечтал да зададе този въпрос на жената от мечтите си на езика на Шекспир. И Солеа му бе отговорила първо „Си“ и после „Йес“, а след това, най-после, му бе позволила да целуне гърдата ѝ. Да, само едната – дясната, не поради някакво предпочитание, а защото там я бе опарило разпятието.
***
Мойра Крафтсман се възстанови веднага от „внезапна хипертонична криза вследствие на нервно напрежение“. Тази диагноза сложи дипломираният лекар от здравния център, след като измери артериалното ѝ налягане три последователни пъти, за да се увери, че стойностите 190:100 не се дължат на повреда в апарата.
По настояване на Атикус и след като разсъди, че няма да ѝ навредят най-малкото защото е англичанка, докторът ѝ предписа три чаши топъл „Ърл Грей“ на „Туинигс“.
Някъде около седем вечерта семейство Крафтсман, Берта, Мария и инспектор Манчего, изтощени от пътуването, емоциите и посещението в болницата, най– после успяха да се настанят в едно очарователно хотелче с вътрешен двор и много цветя. Дали Мойра забеляза разпятието на врата на Солеа е загадка, която завинаги ще остане неразкрита. Истината е, че тя никога не каза нито дума по въпроса. Напълно достатъчно обаче ѝ бе да установи, че ръцете на сина ѝ са ледени, за да разбере, че се случва нещо много сериозно, и тя започна да се опасява, че е най-лошото. Поръча си супа, омлет и чай. Оплака се, че в супата и плуват зърна леблебия, а пък омлетът не е пухкав, а като подметка. После си поплака малко и някъде около девет дълбоко заспа. Марлоу чете, докато буквите започнаха да му се размазват, след което изгаси лампата и също потъна в дълбок сън, озвучаван от похърквания и присвирквания.