Останалите жители на Сакромонте се събраха онази нощ в пещерата на Долорес, за да отпразнуват залавянето на Барбоса с китари и веселби, които отекнаха в новата част на Гранада като екот на тропическа буря. Тази нощ имаше над хиляда жалби от граждани, които станаха без отговор по заповед на шефа на полицията, който, заедно с голяма част от колегите си, също участваше в среднощната фиеста.
Пяха, танцуваха и свириха, докато дланите ги заболяха от пляскане, краката – от ритмичните удари в пода, а ноктите – от дърпане на струните, защото, както се оказа, тази нощ имаха много поводи за празнуване. От една страна, Барбоса щеше да остане дълго зад решетките, а от друга, Солеа бе намерила мъжа на живота си, Тико от пещерата на Долорес, циганин по душа и сърце, който бе открил при тях нова родина, нова самоличност и ново семейство.
– Какво да ти сложа да хапнеш, Тико? – го бе попитала дяволито тази нощ бъдещата му тъща.
– Хамон! Искам хамон! – каза той и добави: – Честна дума!
***
След необичайната си буйна любовна сесия онази сутрин Марлоу Крафтсман закусваше препечен хляб със зехтин, домати и хамон във вътрешния двор на очарователното хотелче, когато пристигна синът му Атикус, който пък идваше след безсънна нош, с пресипнало гърло и разранени до кръв пръсти от свирене. Помоли за чаша вода и седна срещу баща си на масичката за двама, с разрошена коса и с дрехите от изминалата нощ.
Винаги се бяха разбирали чудесно. Атикус бе пълна противоположност на брат си Холдън, бунтаря, който никога не се бе огъвал пред авторитета на баща си и винаги бе правил каквото си иска. Спойката между Марлоу и Атикус обаче бе толкова силна, че им бе достатъчно да се погледнат, без да си казват каквото и да било, за да разберат във Всеки един момент какви са мислите им.
– Бизнесът си е бизнес – каза Марлоу. – Не сме благотворително дружество.
– Но, татко...
– Вече загубихме много пари от „Либрарте“.
– Нямаше да загубим толкова, ако не ги бяха откраднали – възрази Атикус. – Дай ни заем – помоли той в първо лице, като че ли също беше част от провалилия се екип.
– С какви гаранции, Атикус? – попита Марлоу. – „Либрарте“ няма нито читатели, нито рекламодатели, нито име, нито каквото и да било.
– Но ще ги има, ще видиш!
Марлоу поклати глава отрицателно и отхапа от хляба. Зехтинът потече от ъгълчето на устата му. След няколко секунди в мълчание на Атикус му хрумна идея. Докато баща му лакомо ядеше закуската си, той мислено разработи план за спасяване на списанието и служителките му. Ако бе необходимо, той самият щеше да застане начело на проекта. „Либрарте“ щеше да се възстанови, да възкръсне от пепелта като феникс, благодарение на помощта на Ремедиос Ередия, на внучката ѝ Солеа и на самия Хемингуей.
– Добре – събра смелост той. – Искаш гаранции? Ще ти дам гаранции!
Стана рязко от стола, хвана баща си за ръка, изведе го от хотела, все едно воден от някаква фурия с гореща кръв, и го поведе по тесните улички, докато стигнаха до къщата на Ередия.
Почука силно и зачакаха.
Членовете на семейството се бяха разпределили в няколко къщи в Сакромонте. Някои спяха на диваните, други – на дюшеци по пода, на хамаци, а някои още продължаваха купона в пещерата на Долорес, докато не паднеха изнемощели на земята. Имаше и такива, които спяха кротко в багажниците на микробусите си.
Единствената будна в този късен час на утрото бе Ремедиос. Както винаги бе в крепостта си – кухнята, с лекьосаната от домати и зехтин престилка, прибрани на кок сиви коси, измито лице, пъргава походка и блестяща от златните зъби усмивка, готова да се справи с всичко – с яхнията от картофи с риба треска, с колективния махмурлук и с всякакви стари истории, които щяха да си припомнят на масата, след като приключеха обяда.
Това, за което не бе подготвена обаче, бе изненадата да се изправи лице в лице със сдържания Марлоу и екзалтирания Атикус, който, щом я видя, се хвърли в прегръдките ѝ и я покри със звучни целувки.
– Бабо Ремедиос, събуди Солеа, защото е важно!
Ремедиос хукна, убедена, че двамата англичани са дошли да поискат официално ръката на внучката ѝ и поради липсата на жив баща, който да даде благословията си, трябваше да извика за свидетели Томас и Мануела.